Есенен мост

— Господин Цуда, доколко добре познавате родителите ми?

— С мистър Старк сме партньори — главно внос, износ и банкова дейност — близо петнайсет години. Срещаме се веднъж годишно, през последните години обикновено в Хонолулу. Удобно място за всеки от нас. Никога не съм имал честта да се срещна с мисис Старк.

— А преди да стане мисис Старк?

Цуда започваше да съжалява, че се е срещнал с Макото. Той отговори:

— Не се познавам нито с мистър Старк, нито с владетеля Генджи по светска линия. Затова не съм имал случай да се запозная с бъдещата мисис Старк.

— Разбирам. — Макото забеляза неудобството на Цуда и прие, че е заради мястото на срещата. — О, извинете ме, господин Цуда, нека да влезем. Забравих, че никой не се наслаждава колкото мен да стои в градината.

Вътрешността на двореца беше почти изцяло западна по конструкция и обзавеждане. Макото още не го беше видял вътре изцяло — беше гост тук от два дни и дворецът бе празен, — но доколкото знаеше, имаше само едно малко крило в традиционен японски стил. То говореше нещо за Генджи, който прекарваше по-голямата част от времето си в тази част на двореца.

Цуда прие уиски вместо саке, въпреки че беше доста рано за това. Беше развил вкус към западните спиртни напитки.

Доста рязко Макото попита:

— Познавахте ли Хейко?

— Хейко? Имате предвид прочутата гейша? Познавах я. По онова време всички я познаваха.

— Никога ли не сте бил неин покровител?

— Аз? — Цуда се разсмя. Уискито го развеселяваше доста бързо. — Дори ако аз можех да си позволя това — което не бих могъл, дори да продам всичко, което имам, и да открадна всичко, което принадлежи на всички мои познати — жена с нейната възвишеност никога не би паднала толкова ниско да забавлява човек като мен. Не, само владетелите се радваха на тази привилегия.

— Включително владетелят Генджи?

— Да. Те бяха любовници. Това не беше тайна. Тяхната романтична връзка беше като приключенска книга. Не се съмнявам, че един ден ще има пиеса кабуки за това.

— Цуда, какво правиш тук?

Владетелят Саемон застана на прага. Прислужницата, която го водеше, падна на колене, за да го изчака. Саемон беше облечен, какъвто беше обичаят напоследък, в костюм с елегантна английска кройка. Косата му беше късо подстригана, близо до стила, предпочитан напоследък от императора. Нямаше брада, но я компенсираше с пищни бисмарковски мустаци.

— Господарю Саемон — Цуда стана на крака и се поклони. — Тук съм като гост на мистър Старк.

— Мистър Старк?

— Мистър Макото Старк — уточни Цуда, — най-големият син на мистър Старк. Той е на посещение при владетеля Генджи.

— А — Саемон пристъпи в стаята. — Най-сетне се срещнахме. От много години искам да се запозная с вас, мистър Старк.

— Защо? — попита Макото.

Саемон примигна.

— Моля?

През всичките години, откакто го познаваше, Цуда никога не бе виждал Саемон изненадан. Сега беше за пръв път. Дори този лукав син на лукав шпионин не беше подготвен за общуването с американците. Цуда потисна усмивката си, доколкото успя.

— Защо се интересувате толкова от мен? Аз съм никой. Преди много години още повече бях никой.

— Добре, естествено, проявявам интерес, мистър Старк, тъй като сте дете — син… единствен син на… много важен приятел на Япония.

— Приятел на Япония — повтори Макото. — Никога преди не съм чувал да го наричат така, а много пъти съм чувал да го назовават. Тогава го познавате?

— По-добре от повечето, които твърдят, че го познават, но не толкова, колкото близките му приятели.

Прислужницата, която бе довела Саемон в двореца, бе коленичила на прага. Тя попита:

— Искате ли да чакам тук, господарю Саемон?

— Да, ако мистър Старк и господин Цуда не възразяват.

— Тъкмо обратното — обади се Цуда. Той придърпа стол за Саемон и се поклони. — Всъщност вие можете да помогнете на мистър Старк там, където аз не съм в състояние. Той питаше за Хейко. Вие с баща ви я познавахте, нали не греша?

— Хейко — изрече Саемон и се усмихна. — Баща ми я познаваше добре, аз само мимоходом.

Цуда бе доволен, че започна тема, която се хареса на владетеля Саемон. Той беше много влиятелен човек, вероятно щеше да стане министър в бъдещ кабинет, може би дори министър на финансите. За банкер като Цуда министърът на финансите беше най-близкото същество до земния говорител на боговете.

— Защо се интересувате от Хейко, мистър Старк? — Саемон отклони предложението на Цуда за уиски и прие чаша чай от прислужницата. — По време на най-добрите й времена като гейша вие трябва да сте били… — Той се спря рязко, сякаш нещо му се случи. За да прикрие паузата, която направи, той отпи от чая си, преди да продължи. — Трябва да сте били много млад.

— По-точно, не съм съществувал. Роден съм през 1862 година. Разбирам, че кариерата й е приключила предната година, както и пребиваването й в Япония.

— Да, помня — призна Саемон. — Тя замина за Калифорния, придружена от баща ви. Обстоятелствата около заминаването им бяха доста мистериозни.

— И какви бяха тези обстоятелства?

— Не знам дали трябва да говоря за тях. Защото това означава да изпадна в положението да повтарям слухове. Нищо не бе установено със сигурност.