Есенен мост

Групата се подготви за тръгване. Хиронобу помогна на Шидзука да се качи на седлото на коня, преди да яхне своя. Монахинята каза:

— Нека бъдете благословени със здраве и благоденствие и с всички съкровища на семейния живот, господарю, господарке. — Всички монахини се поклониха.

Абатисата се изправи на крака. Тя заговори:

— Нека вие и вашата кръв бъдете прокълнати навеки с красота и надареност.

— Преподобна абатисо!

Хиронобу се обърна към Шидзука.

— Мъчно ми е за нея. Ако мога, ще направя всичко възможно да й осигуря грижи.

— Нейното проклятие… — започна Шидзука.

— Тя е луда — прекъсна я Хиронобу. — Красотата и надареността са благословия, а не проклятие.

Шидзука не каза нищо. Тя погледна абатисата и очите им се срещнаха. Никой не гледаше след тях, когато пътниците потеглиха. Хиронобу може и да беше невеж, но абатисата знаеше, че Шидзука разбра истината, защото тя бе причинила страдание и на двете.

Красотата и надареността бяха проклятие.

Абатисата вече не знаеше дали е стара жена или мома, мечтателка или лунатичка, дали всяко от тези определения имаше някакво значение. Въпроси без отговори изпиваха енергията й нощем и денем. Тя никога повече не проговори.

На следващата пролет умря в съня си. Преподобната абатиса Суку, която беше най-красивата дъщеря на владетеля Бандан, госпожа Новаки, дори не навърши трийсет и две години.

1882 година, имението на Генджи на река Тама, извън Токио

Докато чакаше да го приемат, Цуда разсъждаваше върху огромните промени, които се извършиха за толкова кратко време. Дори този град беше пример за това. Когато беше млад мъж, това беше Йедо, столицата на рода на шогуна Токугава, който управляваше Япония в продължение на два века и половина. Тогава изглеждаше, че те ще управляват вечно. Сега Токугава не само ги нямаше, но и цялата древна администрация на шогуна и самият Йедо бяха заменени от Токио. Това беше повече от промяна на името. Токио беше новата столица на императорското семейство, което беше живяло в Киото в продължение на хилядолетие. Император Муцухито беше първият, който управляваше от Токио, и първият, който управляваше реално отнякъде от шестстотин години насам.

Собственият живот на Цуда беше пример за голямата промяна в по-малък, индивидуален мащаб. Той бе роден като селянин в далечната провинция Акаока. Талантът му да строи сгради с приятен вид привлече вниманието на великия владетел на провинцията, владетеля Генджи, и той получи важна поръчка — да изгради християнски храм. Другият талант на Цуда, да разполага конструкциите си на удачни места, беше доказателство за сериозната му, дори религиозно обречена практика на фън шуй. Именно връзката между тези две негови качества го издигнаха на сегашното му положение като помощник, съветник и делови партньор на бившия му господар. При определянето на местоположението на храма, който щеше да построи, Цуда откри мистериозен сандък, украсен с груби, варварски изображения на сини планини и червен дракон, който съдържаше ръкописи с още по-мистериозен характер. Той все още не знаеше какво бе значението на тези свитъци, въпреки че общо се смяташе, че това е легендарното, пророческо, магическо, отдавна загубено съчинение „Есенен мост“. Каквото и да беше, откритието промени живота му.

Влезе една прислужница и съобщи:

— Мистър Старк ще ви приеме сега, господин Цуда.

Макото Старк седеше в градината до композиция от скали и камъни. Цуда очакваше да бъде приет по-официално, тъй като това беше първата му среща. Често се споменаваше, че американците обичат непосредствеността и небрежността. Това очевидно беше вярно. Като успя да скрие неодобрението от лицето си, Цуда се поклони.

— Мистър Старк, за мен е удоволствие най-сетне да се срещна с вас.

— Благодаря ви, господин Цуда.

Макото протегна ръка. След кратко колебание Цуда я пое и я разтърси енергично.

— Баща ви, старият мистър Старк, често говореше за вас. Имам чувството, че ви познавам, макар и не лично.

— Тогава предимството е на ваша страна. Колкото повече научавам за себе си, толкова по-малко знам.

Той го каза, сякаш това го безпокоеше. Това накара Цуда да се въздържи да отговори с обичайните думи за освобождаващата природа на медитативната практика в Мушиндо. Не мислеше, че Макото говори за медитация.

— Така ли е? — успя да изговори Цуда, което беше още по-формален израз, приложим на практика при всяка ситуация и означаващ според случая: Да, Не, Може би, Съгласен съм, Не съм съгласен, Не знам за какво говорите, Приемете съчувствието ми, Моля, продължете, Моля, спрете… Тонът беше важен за определяне на значението; но тъй като не беше сигурен какво има предвид Макото, Цуда го каза толкова неясно, на колкото бе способен, за да прикрие собствената си позиция, каквато всъщност нямаше. Инстинктивно той се страхуваше, че Макото ще измести разговора в по-опасна плоскост. Надяваше се младият мъж да не се държи като американец, ако го направеше — това също беше твърде конкретно и прекалено неясно. Надеждата бе незабавно разклатена.