Есенен мост

Седмици след като господарката Новаки се върна у дома след празненството на Хиронобу, стана очевидно, че тя чака дете. Въпреки че до този момент беше тиха и покорна дъщеря, сега твърдо отказваше да назове бащата на детето, защото знаеше, че баща й и братята й ще го убият. Когато я заплашиха, че ще я принудят да абортира, тя се зарече да се самоубие, ако го сторят. Владетелят екзекутира бавачката й, защото трябвало да я следи по-изкъсо. Въпреки това тя отказваше да говори. Той екзекутира и двама от хората си, които подозираше в прекомерна обич към дъщеря му. Въпреки това господарката Новаки остана безмълвна.

— Вече не знам какво да правя — призна си владетелят Бандан.

По време на кризата с дъщеря си той предприе визита до замъка „Облак врабчета“, за да потърси съвета на госпожа Кийоми. Въпреки че беше малко по-възрастен от нея, той бе прекарал по-голямата част от живота си във военни компании и затова на вид и като поведение приличаше на побеляващ възрастен воин от по-ранно поколение. Интересът му към жените се свеждаше само до зачатието, раждането и отглеждането на потенциалните наследници, затова не знаеше почти нищо за жените извън основите на анатомичния им строеж. Внезапното своенравно поведение на дъщеря му и последвалото упорито мълчание напълно го разстроиха. Майката на момичето умря при раждането и в замъка му нямаше друга жена, на която да вярва достатъчно, за да говори така открито.

— Защо не ми казва кой е бащата? Само това искам. Прекалено много ли е да искам това?

Госпожа Кийоми отвърна:

— А какво ще направите, ако ви каже?

Владетелят Бандан удари с юмрук по масата, с което накара прислужниците да се втурнат, за да запазят чашите за чай да не изскочат от масата и съдържанието им да се разлее по рогозките.

— Ще го убия — изръмжа той, — и то бавно.

Тя прикри устата си с ръкав и се засмя.

— Нещо смешно ли казах? — Веждите му се вдигнаха в знак на учудване. — Не исках.

— Владетелю Бандан, наистина ли очаквате младото момиче да разкрие самоличността на любовника си пред баща си, за да може той да го измъчва до смърт? И детето й да остане сирак, преди да се е родило?

— Но той обезчести всички ни, който и да е.

— Господарката Новаки не мисли за честта. Тя мисли за любовта. Единственото, което сте постигнали с гнева и заплахите си, е да попречите на младия мъж да дойде и да поиска закъснялата ви благословия.

— Откъде знаете, че мъжът е млад?

— Не знам нищо. Ала дъщеря ви е едва на четиринайсет. Съмнително е, че би се влюбила в някой много по-стар. — Лицето на госпожа Кийоми помръкна. — Надявам се да не е един от двамата самураи, които сте екзекутирали.

— Не е. Плака, когато й показах главите им, но не толкова много, колкото щеше да плаче, ако той бе един от тях.

Госпожа Кийоми примигна.

— Вие сте й показал главите им?

— Да, за да докажа, че съм направил каквото съм казал, че ще сторя. Иначе може да си помисли, че се шегувам.

— Владетелю Бандан, никой, който ви познава, не би си казал, че се шегувате. Абсолютно безпредметно е било да представяте такова ужасно доказателство.

— Няма да ми каже, нали?

— Не, няма.

— Тогава какво да направя? Срамът ще бъде непоносим. Дъщеря ми ще има дете, чийто баща е неизвестен за мен. Питам всички богове и Буди какво толкова грешно съм извършил при предишни прераждалия, че съм заслужил това наказание? Мога да построя храм, в който да се моля денем и нощем. Не мисля, че ми е останало кой знае какво друго да направя.

— Това е възможно решение — съгласи се госпожа Кийоми.

Сега владетелят Бандан се разсмя.

— Този път аз се шегувах. Аз съм воин, а не свещеник. Не моля небето за милост. Разрешавам проблемите си със собствените си ръце. Ще измисля нещо друго.

— Вече го измислихте. Постройте храм.

Владетелят Бандан се намръщи.

— След като боговете не са запазили целомъдрието й, очевидно те няма да ми разкрият виновника сега, независимо дали ще построя един храм или десет.

— Постройте храм не заради себе си — настоя госпожа Кийоми, — а заради госпожа Новаки. Нека се оттегли там за, да кажем, две години. Може да роди там детето, далече от клюките, да има време да върне емоционалното си равновесие и да се приспособи към изискванията на майчинството. А когато се върне, тя вече няма да е обект на такова любопитство и злобни приказки. Възможно е по това време бащата вече да се е разкрил, най-вероятно чрез бягството си заради вашите думи за мъчения и смърт. Тогава вие…

— … ще го преследвам като куче, каквото е, и ще го унищожа! — обяви владетелят Бандан.

— … ще простите на нея и на него за тяхното младежко прегрешение с пълно разбиране за романтичната простъпка на младите…

— Да му простя? Никога!

— … и като си дадете сметка, че само като приемете бащата във вашето семейство — твърдо продължи госпожа Кийоми, — можете да оставите в миналото неудобството и скандала.

Владетелят Бандан вече бе отворил устата си да изрази допълнително несъгласие, но спря, преди думите да са излезли. Затвори уста и се поклони.