Есенен мост

След това, в началото на лятото, тя беше отишла в едно от най-големите села на провинцията на баща си, придружена от Нобуо и Коджи, които служеха като нейни телохранители, забавен факт, като се имаха предвид опасните им интимности с нея. От отегчение тя се отби в колибата на старица, за която разправяха, че е гадателка. Старата измамница направи добро представление. Щом Новаки прекрачи прага й, жената, за която се предполагаше, че е сляпа, се обърна с отворена уста към нея, изпусна керамичния съд, който държеше, и отстъпи, препъвайки се, към най-отдалечената стена.

Това си ти, промълви жената.

Да, аз към, потвърди Новаки, като с усилие се сдържаше да не се разсмее, но не успяваше съвсем. Знаеш ли коя съм?

Сляпа съм, но виждам, отвърна жената с необикновен глас.

О? И какво виждаш?

Не толкова, колкото ти ще виждаш.

Сега вече прикова напълно вниманието на Новаки.

Много ли ще виждам?

Много, отвърна жената.

И какво ще виждам? Новаки се надяваше жената да заговори за далечни места. Ако го направеше, Новаки щеше ревностно да й повярва, че е истинска ясновидка. Кажи ми бързо, не бави отговора.

Ще виждаш… Жената направи пауза, а устата й още беше широко отворена. Устните й потрепнаха, клепачите й затрептяха, а вдлъбнатите бузи потръпнаха.

Новаки чакаше търпеливо. Най-малкото, предварително жената заслужаваше снизходителност. Дори да не можеше да предсказва съдбата, беше добра артистка и като всички добри артисти имаше собствено чувство за времето, което трябваше да бъде уважавано. Беше доста самотна на това изолирано място. Ако беше в Киото, Кобе или Едо, несъмнено щеше да привлече доста клиентела.

Жената заговори: „Ще виждаш това, което никой още не е виждал — през целия си живот, — с изключение на един.“

Новаки плесна радостно с ръце. Онзи „един“, за когото старата жена говореше, трябва да беше Го. Той бе единственият, за когото тя знаеше, че е виждал нещо, което никой друг не е виждал. А сега и тя щеше да види тези неща!

„Благодаря ти, благодаря ти много — каза Новаки и се поклони дълбоко. — Когато се върна в замъка, ще ти изпратя ориз, саке и риба.“

Старата жена вдигна ръце в знак на несъгласие и поклати глава. Все още седеше на петите си с гръб, опрян в стената, където бе паднала при влизането на Новаки. „Не, не, не ми дължиш нищо.“

„О, дължа ти — настоя Новаки. — Ти ме направи неизказано щастлива.“

Същия следобед тя започна да замисля как да се запознае с Го, а после да го съблазни. Вярно, че беше много млада, но беше прочела много внимателно класическата литература за съблазняването и вече имаше опит с Нобуо и Коджи. С Го, разбира се, щеше да е по-трудно. Ала тя бе сигурна, че ще намери път към него, само да се откриеше възможност.

Празненствата за победата на Хиронобу в гората на Мурото й дадоха тази възможност.

— Не искам да отида при семейството си — възрази Новаки. — Всички са пияни и не престават да повтарят глупавите неща, които говорят винаги, когато са пияни.

— Празнуват голяма победа — защити ги Го, — имат пълно право да бъдат пияни.

— Победата е ваша, не тяхна — настоя Новаки и го погледна. — С монголска тактика и монголска смелост. — Новаки усети как тялото му се стяга. О, не. Отново направи грешка и го нарече монгол. Какъв бе казал, че е? Чуждите думи се помнеха много трудно. На-лу, нещо подобно. Страхуваше се да не е развалила всичко, като го е ядосала. Тя симулира болка и се притисна още по-силно към него. Изглежда, представлението й за преживявано страдание проработи, защото когато той отново заговори, не изглеждаше ядосан.

— Победата е на владетеля Хиронобу — каза Го и я подхвана малко по-здраво, когато тя се престори, че й призлява.

— Владетелят Хиронобу е дете на шест години — възпротиви се Новаки, — достатъчно голямо, за да отиде до тоалетната само, без да падне в нея.

Го се разсмя.

— Въпреки това победата е негова. А и той няма да е вечно на шест. Би било мъдро от ваша страна да го приемате в различна светлина. Скоро ще бъде както мъж, така и владетел и ще си потърси достойна невеста. Беше подкрепен от голямо знамение, донесено му на крилете на много птици.

— Не вярвам в знамения — каза Новаки. — А вие?

Просветна светкавица, последвана от продължителен момент на свръхестествена тишина.

Над главите им премина ярка вълна.

Дневните сенки заиграха в двора, после избледняха в тъмнината, която сякаш настъпваше към тях.

Накрая небето се разцепи и страховит звук на сриващи се божествени планини започна да пада каскадно към тях откъм небето.