Фантом

Пожарникарите скочиха от колите си и за секунди развиха маркучите. Докато те се занимаваха с огъня, двама цивилни полицаи и един мъж, който очевидно бе началник на пожарната команда, се запътиха право към госпожа Флауърс, Мат, Аларик, Селия и Бони, които се бяха наблъскали в колата. Мередит и Стефан също се насочиха към тях.

— Защо не я отведоха в пансиона? — зачуди се Елена внезапно, а Деймън извърна изненадания си поглед към нея.

— Нямам представа — отвърна бавно. — Никога не ми е хрумвало, че бихме могли да влезем вътре. Предполагам, че всички искат да са отвън, за да наблюдават пожара. Да са сигурни, че фантомът няма да излезе.

— Сякаш бяхме изправени пред края на света — промълви Елена тихо, мислейки на глас. — Дори пансионът изглеждаше далеч, все едно не е бил част от случващото се. Сега, когато дойдоха и други хора, светът отново започна да се върти.

Деймън изхъмка неопределено.

— По-добре и ние да отидем там — предложи. — Мисля, че се нуждаят от помощ.

Госпожа Флауърс извиси глас възмутено, макар че Елена не успя да различи думите. Усмихваше се на себе си, докато вървеше бавно след Деймън. Откога на Деймън му пукаше, че някой друг, освен нея, се нуждае от помощ?

Когато приближиха, Елена видя, че госпожа Флауърс е слязла от колата и напълно се е превъплътила в ролята на изкуфяла и ексцентрична старица — сините й очи бяха широко разтворени, а ръцете, подпрени на хълбоците, докато Аларик държеше чадър над главата й.

— Млади човече! — тросна се тя възмутено на шефа на пожарникарите. — Какво се опитвате да намекнете с въпроса си защо колата ми не била паркирана в гаража? Със сигурност имам право да държа имуществото си където си пожелая в моята собственост! В какъв свят живеем, щом ме съдят и наказват заради това че не робувам на общоприетите условности? Да не би да се осмелявате да намеквате, че съм знаела предварително за този пожар?

— Ами, госпожо, това тепърва ще се разбере. Не намеквам нищо, но инцидентът ще се разследва — заяви мъжът с целия си авторитет на началник на пожарната.

— Какво правят тук всички тези младежи? — присъедини се към разпита и един от полицаите, докато се озърташе наоколо. Погледът му се задържа върху обгореното кожено яке на Деймън и отпраната кожа върху бузата на Стефан, под която зееше тъмночервена рана. — Ще се наложи да поговорим с всички вас — добави. — Да започнем с имената и адресите.

Стефан пристъпи напред и прикова поглед в очите на полицая.

— Сигурен съм, че няма да е необходимо — изрече тихо, с цялата сила на внушението си. Елена усещаше, че използва Силата си. — Гаражът пламна, защото го улучи светкавица от бурята. Тук бяха само старата госпожа, собственицата на пансиона, и неколцина от гостите й. Всичко е толкова ясно и просто, че не е необходимо да разпитвате когото и да било.

За миг офицерът доби объркано изражение, после кимна и лицето му се проясни.

— Тези бури понякога причиняват големи щети — съгласи се охотно.

Шефът на пожарната изсумтя.

— Какви ги дрънкаш? Тук изобщо не е падала светкавица.

Стефан отмести поглед към него.

— Няма защо да си давате труд да разследвате… — Но магията бе развалена и сега тримата мъже го гледаха подозрително.

Силата на Стефан не бе достатъчна, за да въздейства върху тримата, осъзна Елена, и той няма да може да убеди дори един от тях, ако мъжете са заедно, подхранвайки взаимните си съмнения. Лицето на Стефан беше бледо и изпито. Той бе водил дълга и тежка битка — всъщност не само една. А и Стефан никога не бе притежавал много могъща Сила, тъй като не пиеше човешка кръв. Ако се е тревожил за нея и се е подготвял за двубоя си с фантома, сигурно са минали дни, откакто се е хранил с нещо друго, освен с няколко глътки животинска кръв.

Деймън излезе напред.

— Сър? — заговори учтиво. Началникът на пожарната се извърна към него. — Ако ми отделите няколко минути насаме, бихме могли да изясним всичко това.

Мъжът се намръщи, но го последва към задната веранда на пансиона, а вторият полицай закрачи след тях. Под светлината на лампата на верандата, двамата се извърнаха към Деймън, отначало изпълнени с подозрения. Постепенно, докато той им говореше, раменете им се отпуснаха и те започнаха да кимат и да се усмихват.

Стефан отново заговори тихо на другия полицай. Елена знаеше, че е в състояние да въздейства върху един човек, дори в сегашното си състояние.

Мередит и Бони се бяха настанили на задната седалка на старата кола на госпожа Флауърс — толкова стара, че Елена подозираше, че може би е отпреди раждането на самата госпожа Флауърс — където бяха потънали в задълбочен разговор. Аларик и Селия продължаваха да подкрепят хазяйката на пансиона под чадъра, докато тя слушаше размяната на реплики между Стефан и полицая, а Мат бе застанал наблизо.

Елена мина тихо покрай тях и се плъзна отзад при Бони и Мередит. Вратата се затвори със задоволително тежко изщракване, а черната кожена седалка изскърца и изпъшка под нея.