Фантом

Деймън изрита фантома и бързо отдръпна пушещия си крак. Мередит замахна с тоягата. Госпожа Флауърс мълвеше монотонно на латински, а Аларик се присъедини, като ниският му плътен глас контрастираше с нейния, усилвайки магията й. Бони, Селия и Мат продължаваха да крещят: признаваха си дребнавата ревност и незначителни обиди, които дори невинаги бяха съзнавали, изтръгваха ги от душите си, като по този начин сипеха малки удари върху фантома.

И за пръв път Ревността изглеждаше… объркана. Завърташе бавно глава от един противник към друг; Деймън настъпваше към нея с вдигнати юмруци; Мередит размахваше уверено бойната си тояга, докато наблюдаваше фантома с хладен и преценяващ поглед; Аларик и госпожа Флауърс нареждаха думи на латински с вдигнати ръце; Бони, Мат и Селия крещяха признания, сякаш хвърляха камъни по фантома.

Стъклените очи на Ревността се плъзнаха по Елена, но изглежда не я забелязваха. Застанала притихнала и неподвижна сред цялата врява, тя не представляваше заплаха.

Нямаше да има по-добра възможност. Елена си вдъхна кураж, за да се придвижи напред, сетне замръзна, когато фантомът се извърна към нея.

Тогава, като по чудо, Стефан се озова до нея. Сграбчи фантома отзад и обви ръка около врата й, докато огнените езици на пламъците ближеха ръката му. Ризата му пламна. Ревността, за миг, бе дръпната назад към нея, а гърдите й останаха открити за Елена.

Без да се колебае, Елена мушна ръка в огъня.

В първия момент почти не усети пламъците, само нежно, почти хладно докосване по ръката, докато те потрепваха около нея. Не е толкова зле, имаше време да помисли, преди да я прониже остра болка.

Беше чиста и мъчителна. Фойерверки от шок избухнаха в очите й, та чак й причерня. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да устои на инстинкта да отдръпне ръката си. Вместо това зарови пръсти в туловището на фантома, търсейки разреза, направен от Мередит точно над розата. Беше хлъзгаво и гладко, докато ръката й тършуваше непохватно. Къде е? Къде е?

Деймън се бе хвърлил сред пламъците редом със Стефан, теглеше ръцете и врата на фантома, за да задържи гърдите й открити за Елена, да й попречи да се изтръгне от хватката на дамата братя и да запрати девойката в другия край на гаража. Мередит налагаше Ревността отстрани. Зад нея, гласовете на приятелите й се извисяваха и смесваха с признанията и заклинанията, докато полагаха усилие да дезориентират и смутят противника си.

Най-после пръстите на Елена напипаха прореза и нахлуха вътре. В гърдите на фантома бе леденостудено и контрастът я накара да изскимти — студът беше мъчително болезнен след горещината, а пламъците продължаваха да лижат китката и ръката й. Ледената течност в гърдите на фантома беше толкова гъста, че приличаше на желатин. Елена мушкаше и протягаше пръсти, а фантомът пищеше от болка.

Беше ужасяващ звук и въпреки всичко, което съществото бе сторило на нея и приятелите й, Елена не можа да не изпита състрадание. Миг по-късно пръстите й се сключиха около стъблото на розата и хиляди бодли се впиха в изгорената й плът. Пренебрегвайки болката, тя измъкна розата от ледената течност, от пламъците и политна назад, по-далеч от фантома.

Всъщност не знаеше какво точно да очаква. Може би фантомът да се разтопи като Злата вещица от приказките, оставяйки само противна зеленикава локва. Вместо това жената фантом се втренчи в нея с отворена уста, разкривайки блестящите си зъби. Раната на гърдите й се бе разширила и оттам, като от развален кран, се стичаха капки от течността. Ниски и зелени пламъци горяха там, където струйки от течността се спускаха по тялото на фантома и капеха на пода.

— Дай ми я — рече Стефан, като се появи до Елена. Взе розата от ръката й и започна да къса венчелистчетата й, които бяха избледнели до бледорозово. Разпръсна ги в огъня, обгръщащ стените на гаража.

Фантомът на ревността наблюдаваше със смаяно изражение как бумтящият огън постепенно стихва до тънък пушек, а солидното й тяло бавно се изпарява. За миг злобен, замъглен образ увисна във въздуха пред тях, вперил враждебен и мрачен поглед в Елена. А сетне изчезна.

36

Деймън се раздвижи пръв, което не изненада Елена. Коженото му яке бе обгоряло, дълбоки изгаряния браздяха лицето и ръцете му, но той се заклатушка покрай останалите и разтвори вратата на гаража. Отвън небесата тътнеха и силен порой се изсипваше на земята.

Въпреки дъжда, гаражът бе обхванат от пламъци, които пълзяха по стените на малката постройка към покрива. Когато излязоха, препъвайки се навън, Мередит, раздирана от силна кашлица, подложи лице на дъжда. Мат и Аларик поддържаха от двете страни госпожа Флауърс и я настаниха на шофьорската седалка в колата й. Елена вдигна ръце, с надеждата леещата се вода да отмие саждите и облекчи болката от изгарянията. Останалите й приятели пристъпваха замаяни недалеч от горящия гараж.