Фантом

— Предполагам, че винаги съм ревнувал от него. Фантомът казваше истината, когато го заяви. Докато бяхме живи, той беше по-големият, по-силният, по-изисканият от мен. Когато умряхме — при спомена устните на Стефан се извиха в горчива усмивка, — нещата само станаха по-лоши. И дори напоследък, когато двамата с Деймън открихме, че можем да действаме с обединени усилия, негодувах вътрешно заради близостта му с Елена. Той беше част от нея, в която нямаше място за мен, и ми е много трудно да не изпитвам ревност от това.

Стефан въздъхна и потърка горната част на носа си с палеца и показалеца си.

— Работата е там, че аз наистина обичам брат си. Обичам го. — Погледна към Деймън. — Обичам те. Винаги съм те обичал, дори когато сме били в най-лоши отношения. Дори когато искахме единствено да се унищожим взаимно. Но сега се освобождавам от ревността си.

Синята свещ потрепна и угасна. Елена наблюдаваше внимателно фантома и забеляза, че за миг цветът на розата в гърдите й стана по-матов. Създанието трепна и изръмжа, после поднови борбата си срещу магията на госпожа Флауърс. Изви се мощно и възрастната жена политна назад.

— Сега! — промърмори Елена тихо на Деймън, впила многозначителен поглед в него. Повече от всякога й се искаше да притежава силата на телепатията. Отвлечи вниманието й, надяваше се да казват очите й.

Деймън кимна веднъж, сякаш да потвърди, че е разбрал посланието й, сетне се изкашля театрално, привличайки всички погледи към себе си и взе тъмночервената свещ, последната, която гореше в редицата. Остана няколко минути със замислено сведена глава. Дългите му, тъмни мигли докосваха страните му. Опиваше се от всяка секунда от драматичния момент.

След като погледите на всички се впериха в Деймън, Елена докосна Стефан и му даде знак да й помогне да приближи фантома от другата страна.

— Аз ревнувах — заговори Деймън напевно, втренчил поглед в пламъка на свещта в ръката му. Стрелна за миг с поглед Елена и тя му кимна окуражаващо.

— Аз ревнувах — повтори той и се намръщи. — Жадувах за всичко, което притежаваше брат ми, отново и отново.

Елена се промъкна по-близо до жената фантом, приближавайки откъм дясната й страна. Виждаше, че Стефан напредва откъм лявата.

Госпожа Флауърс също ги видя. Елена го разбра, защото старицата повдигна леко вежди и започна да изговаря заклинанието си по-високо и с подновен плам. Гласът на Деймън също се извиси, всички в помещението се съревноваваха за вниманието на Ревността, за да й попречат да забележи заговорническите маневри на Елена и Стефан.

— Не е нужно да се впускам във всяка една подробност от миналото си — продължи Деймън, а познатата му самодоволна усмивка цъфна върху израненото му лице, усмивка, която на Елена се стори странно успокояваща. — Мисля, че днес се прояви достатъчно от него. Ще се задоволя само да кажа, че има неща, за които аз… съжалявам. Неща, които в бъдеще бих искал да са различни. — Замълча драматично за миг и отметна гордо глава. — И така, аз признавам, че подхранвах фантома на ревността. И сега се освобождавам от ревността.

В секундата, когато свещта на Деймън угасна — и слава Богу, че угасна, помисли си Елена; Деймън имаше склонността да се вкопчва в най-лошите си импулси — розата в гърдите на фантома помътня отново до тъмнорозово. Ревността се озъби и леко се олюля. В същия миг Стефан се хвърли към прореза в гърдите на фантома, пъхна ръката си вътре, в тялото на фантома, и сграбчи розата.

От раната плисна зелена, противна течност, докато Стефан стискаше розата. Фантомът изкрещя — дълъг, пронизителен вой, който накара всички в помещението да потреперят. Бони притисна длани към ушите си, а Селия простена.

За момент Елена си помисли, че ще победят толкова лесно — че хващайки розата в сърцето на фантома, Стефан бе победил дяволското създание. Но тогава жената фантом отново се съвзе и с мощно напрягане на мускулите се освободи внезапно от контрола на госпожа Флауърс. С едно плавно и ловко движение отблъсна Стефан, ръката му отхвръкна празна от гърдите на съществото, което го запрати в другия край на гаража.

Стефан се удари в стената с глух звук, плъзна се на пода и остана да лежи неподвижен. Госпожа Флауърс, най-сетне изтощена от битката с фантома, също се олюля назад и Мат се спусна да я подхване, преди да се строполи на пода.

Фантомът се усмихна бавно на Деймън, показвайки острите си зъби. Очите й, два прозрачни ледени къса, проблеснаха.