Фантом

— Време е да вървим, Деймън — рече Ревността меко. — Ти си най-силният тук. Най-добрият от всички тях. Но те винаги ще се умилкват около Стефан, слабака, безполезния хлапак, малкото ти братле. Без значение какво ще направиш, никой никога няма да е толкова загрижен за теб, колкото тези смъртни за брат ти. Така както всички, вече стотици години, винаги са били загрижени за Стефан. Трябва завинаги да ги загърбиш. Да ги накараш да страдат. Защо да не ги зарежеш сега, когато са в опасност? Те сториха същото с теб. Елена и приятелите й пътуваха през измеренията, сблъскаха се с робството, преживяха храбро най-големите изпитания, за да спасят Стефан, но теб те оставиха да лежиш мъртъв, далеч от дома си. Те се върнаха тук и бяха щастливи без теб. Каква лоялност им дължиш?

Деймън, чието лице сега бе в сянка, след като всички свещи бяха угаснали, се изсмя с мрачен, горчив смях. Тъмните му очи блестяха в сумрака, вперени в чистите, прозрачни очи на фантома. Настъпи продължителна тишина и дъхът на Елена заседна в гърлото й.

Деймън пристъпи напред, все още стиснал в ръка свещта.

— Не си ли спомняш? — изрече със студен глас. — Аз се освободих от теб.

И със свръхчовешка бързина, преди останалите да мигнат, запали отново свещта си с един прилив на Силата си и я запрати в единствено вярната посока — право в лицето на фантома.

35

Елена отскочи назад, когато фантомът лумна в пламъци. Беше толкова близо, че горещината от огнените езици изгори страните й и тя усети миризмата на пушещата си коса.

Закри лицето си с ръце и се върна назад, колкото може по-безшумно и незабелязано, все по-близо и по-близо до фантома. Краката й трепереха, но с огромно усилие на волята тя ги овладя и стабилизира.

Съзнателно не си позволяваше да гледа или мисли за тялото на Стефан, сгърчено на пода на гаража, по същия начин, по който се бе въздържала да не поглежда към борещите се Стефан и Деймън, когато трябваше да мисли.

Внезапно във въздуха избухна нова експлозия от пламъци и за една заслепяваща секунда, Елена се осмели да се надява, че я е предизвикал Деймън. Фантомът гореше. Със сигурност нито едно създание от лед не можеше да устои на огнената стихия.

Но тогава осъзна, че жената фантом не само гореше. Тя се смееше.

— Ти си глупак — заговори на Деймън с благ, почти нежен глас. — Мислиш, че огънят може да ме нарани? Ревността може да гори по-силно от огъня, както и да е по-студена от леда. Ти най-добре би трябвало да го знаеш, Деймън. — Засмя се със странния си, подрънкващ смях. — Усещам ревността, гнева, който гори в теб през цялото време, Деймън, и той гори толкова жарко, че мога да подуша омразата и отчаянието, които живеят в теб, а твоите дребни и нищожни рани и изблици на гняв за мен са храна и вода. Ти ги къташ в себе си и трепериш над тях като съкровище. Може и да си успял да се освободиш от малка част от многобройните рани, които ти тежат, но никога няма да се освободиш от мен.

Около краката на фантома малки сини линии избухваха в пламъци, които бързо се разпространяваха по пода на гаража. Елена ги гледаше ужасено: дали тези горящи следи бяха оставени от потеклото масло от старата кола на госпожа Флауърс? Или просто злобата на фантома разпалваше сред тях силен и неумолим пожар?

Всъщност нямаше значение. Имаше значение единствено, че гаражът гореше и докато жената фантом бе недосегаема за пламъците, те не бяха. Димът изпълваше мухлясалото помещение. Елена и приятелите й започнаха да кашлят. Тя закри устата и носа си с ръка.

Деймън се стрелна покрай Елена, оголи зъби и се хвърли към шията на фантома.

Дори в най-страшните ситуации Елена не можеше да се въздържи да не се възхити на бързината и грациозността на Деймън. Той се сблъска с жената фантом, събори я на пода, после се отдръпна и предпази лицето си с ръка. Огън, припомни си с тръпка на ужас Елена. Огънят е едно от малкото неща, които могат да убият вампир.

Очите й се насълзиха от дима, но тя се насили да ги задържи отворени, докато се приближаваше, пристъпвайки в кръг зад фантома на ревността, която отново се бе изправила на крака. Девойката чуваше виковете на приятелите си, но се бе съсредоточила в битката.

Фантомът се движеше по-тромаво от преди и не нападна веднага. През пламъците Елена видя, че онази гъста зеленикава течност продължаваше да капе от раната, нанесена от Мередит върху твърдото й тяло. Там, където течността бе докоснала пламъците, те проблясваха със зеленикавосинкав оттенък.

Деймън се хвърли отново към фантома, но създанието го избегна с нехайно движение. Ръмжейки, двамата се обикаляха предпазливо. Елена се прокрадна зад тях, като се стараеше да не се пречка на Деймън, докато се опитваше да разбере как да помогне.