Фантом

Някакво изпукване в другия край на помещението я разсея за секунда и тя се озърна назад. Видя езиците на пламъците да обхващат далечната стена, приближавайки към дървените полици, опасващи гаража. Не видя какво точно се случи в следващи момент, но Деймън внезапно се плъзна през пода по гръб. Върху бузата му пламтеше ярка, червена резка от изгорено.

След секунда той отново бе на крака и закръжи около противника си, но в очите му проблясваха безумни искри, което изнервяше Елена. Дори и ранена, жената фантом бе по-силна от Деймън, а след дългата му схватка със Стефан силите на Деймън сигурно бяха значително намалели. Той ставаше неспокоен. Елена събра смелост и отново приближи до фантома, толкова близо, колкото можеше да издържи на горещината от огъня. Жената фантом я погледна за секунда, а после отново се съсредоточи върху по-голямата заплаха.

Хвърли се напред, за да посрещне Деймън, огнените й ръце се разпериха широко, а по лицето й играеше дивашка триумфираща усмивка.

Внезапно Мередит се озова до Деймън. Изглеждаше сериозна и бледа като млада мъченица, със стиснати устни и предпазлив поглед, ала се движеше бързо като светлината. Бойната й тояга разцепи въздуха като светкавица, оставяйки още един дълъг разрез върху корема на фантома. Фантомът изрева, пламъците в туловището й изсъскаха и нов поток зеленикава течност рукна от раната.

Но Ревността остана права. С оголени зъби се протегна към Мередит, която с ловко и гъвкаво движение отскочи назад, извън обсега й. Мередит и Деймън си размениха безмълвни погледи и се придвижиха едновременно от двата фланга на фантома, за да не може чудовището да следи и двамата. Деймън цапардоса с юмрук Ревността — къс и силен удар — сетне отдръпна окървавената си ръка, покрита с мехури от изгарянията. Мередит завъртя отново тоягата и едва не улучи фантома в ръката, ала вместо това оръжието премина през тънка струйка дим.

Разнесе се силен трясък, когато една горяща лавица рухна на пода. Димът стана по-гъст. Настрани от схватката, Елена чу Бони и Мат да кашлят.

Тя се приближи още малко, отново настъпвайки откъм гърба на фантома, като внимаваше да не се пречка на Мередит и Деймън. Горещината, лъхаща от фантома, приличаше на жегата от голям лагерен огън.

Сега Мередит и Деймън се придвижваха в синхрон, толкова гладко, все едно го бяха репетирали, с танцова стъпка приближаваха и се отдръпваха, от време на време нанасяха удар върху фантома, но по-често срещаха само кълба дим или мъгла, докато фантомът променяше отделни части на тялото си от твърди форми във въздушни.

— Impera te desistere6 — отекна глас. — Госпожа Флауърс се бе облегнала на подкрепящите я ръце на Мат и Аларик. Но очите й бяха ясни, а гласът силен. Сила пукаше във въздуха около нея.

Жената фантом се забави леко в схватката, може би не повече от половин секунда между атаките и трансформациите си. Но това бе достатъчно за лека промяна в двубоя. Повече от ударите на Деймън и Мередит попадаха в целта, а те успяваха да избегнат голяма част от нейните.

Но дали това бе достатъчно? Фантомът потрепна, когато поредният юмрук се стовари отгоре й, а от нея избликна нещо противно зелено и лигаво, когато тоягата се вряза в туловището й, но продължаваше да стои стабилно на краката си, докато Мередит и Деймън кашляха, задавени от дима и отстъпваха, залитайки от пламъците. Розата в гърдите на Ревността пулсираше, непокътната и тъмночервена. Елена пое дълбоко въздух, обзета от чувство на безсилие, и тутакси се задави. Фантомът не оставаше дълго на едно място, за да може Елена да сграбчи сърцето-роза.

Мередит отново замахна с бойната тояга и този път острието премина през дима. Фантомът сграбчи оръжието с една ръка и метна Мередит към Деймън. Двамата се сблъскаха и се строполиха тежко на пода, а фантомът, леко накуцвайки заради заклинанието на госпожа Флауърс, се протегна към тях.

— Аз завиждах на Мередит заради ума й! — изкрещя Бони. Лицето й бе набраздено от сажди и сълзи и тя изглеждаше невероятно дребна и крехка, но стоеше с изправени рамене и крещеше с все сила: — Зная, че никога няма да съм толкова добра в училище като нея. Освобождавам се от ревността си!

Розата в гърдите на фантома на ревността избледня за миг до тъмнорозово и тя леко се олюля. Погледна към Бони и изсъска. Беше само малко забавяне в атаката на фантома, но достатъчна, за да скочи Деймън на крака. Пристъпи пред Мередит и я закри с тяло, докато тя се надигаше. Без дори да се поглеждат, Мередит и Деймън отново закръжиха в противоположни посоки.

— Аз ревнувах, че приятелите ми разполагат с повече пари от мен! — изкрещя Мат. — Но сега се освобождавам от ревността!

— Аз завиждах на начина, по който Аларик искрено вярваше в нещо недоказано и се оказваше прав! — изкрещя Селия. — Но се освобождавам от ревността!

— Аз завиждах на Елена за дрехите й! — проехтя викът на Бони. — Аз съм прекалено ниска, за да изглеждам добре в модерни дрехи! Но се освобождавам от ревността!