Фантом

Девойката изтласка мисълта. Част от Деймън може и да искаше да нарани Стефан, но истинският, цялостен Деймън — не. Ако имаше нещо, което бе разбрала от битката с фантома, то беше, че мрачните чувства, които всички таим в най-съкровените глъбини на душите си, не характеризират истинската ни човешка същност. Това в действителност не сме ние.

— Деймън! — извика тя. — Деймън, мисли! Фантомът ти въздейства! Тя те кара да се биеш. — Гласът й се извиси умолително. — Не й позволявай да те победи. Не й позволявай да те унищожи.

Ала Деймън изглежда не я чу. Устните му продължаваха да са изкривени от злодейската, хищническа усмивка и той се промъкна малко по-близо до Стефан, изтласквайки го все повече към ъгъла на гаража. Много скоро Стефан щеше да бъде притиснат в капан, без възможност да се измъкне.

И, зървайки сянката на поражение, преминала по бедното, изранено лице на Стефан, със свито от ужас сърце Елена осъзна, че Стефан няма да побегне, дори и Деймън да му даде този шанс. Сега бе изцяло подвластен на онази част от Стефан, която мразеше Деймън.

Стефан оголи зъби и изръмжа свирепо. Деймън замахна назад с юмрук, за да го стовари върху противника си. Кучешките му зъби се бяха удължили, предвкусвайки насладата от изсмукването на кръвта на брат му.

Много по-бързо, отколкото някога се бе движила, поне като човешко същество, Елена се хвърли между тях точно, когато юмрукът на Деймън се стрелна напред. Със стиснати очи, девойката разпери широко ръце, за да защити Стефан и зачака удара.

Деймън се движеше толкова бързо в момента, когато тя изскочи пред него, че цялото му тяло летеше напред. Движен от нечовешката му сила, юмрукът му щеше да строши костите й и да смачка лицето й.

Но Деймън се спря точно навреме, както само един вампир може. Тя усети силния полъх на въздуха, раздвижен от замаха му, дори усети леко докосване на кокалчетата му, ала нямаше болка.

Елена отвори предпазливо очи. Деймън стоеше присвит в бойна поза, с вдигната ръка, готов да нанесе съкрушителното си кроше. Дишаше тежко, а очите му горяха с необикновен блясък. Елена отвърна на погледа му.

Дали в тъмните им глъбини не се мярна облекчение? Елена бе сигурна в това. Въпросът беше дали това е облекчение, задето е спрял преди да я убие, или че го е възпряла да убие брат си? Със сигурност Деймън щеше досега да я е изтласкал от пътя си и отново да нападне Стефан, ако наистина го искаше.

Елена се възползва от шанса си, протегна се към юмрука на Деймън и обхвана изранените му кокалчета с малката си ръка. Той не се възпротиви, когато тя свали юмрука му покрай тялото му.

— Деймън — промълви тя нежно. — Деймън, можеш да спреш сега. — Очите му се присвиха и тя знаеше, че той я чува, но устата му остана стисната в ожесточена гримаса и той не отговори.

Без да пуска ръката на Деймън, Елена се извърна към Стефан. Той беше близо до нея, а погледът му бе прикован в Деймън. Дишаше бързо и накъсано, когато прокара несъзнателно опакото на ръката си върху устните си, размазвайки кръв по лицето си. Елена се протегна и хвана лепкавата му от кръв ръка.

Ръката на Деймън се напрегна в нейната и тя го погледна. Видя го да се взира в другата й ръка, тази, която държеше ръката на Стефан. Стефан проследи погледа на Деймън и ъгълчетата на подутата му уста се извиха в горчива усмивка.

Зад тях жената фантом изръмжа, докато се бореше със силата на госпожа Флауърс. Звукът бе по-висок, по-свиреп.

— Чуйте ме — заговори Елена настоятелно, местейки поглед от единия към другия брат. — В момента фантомът не е насочил вниманието си към вас, така че можете да мислите без чуждо влияние. Но госпожа Флауърс няма да може да се държи още дълго. Така че вие трябва да го направите; трябва да започнете да мислите сега, а не сляпо да действате. Трябва да ви кажа… хм. — Прокашля се смутено. — Никога не съм ви го казвала, но когато Клаус ме бе затворил след смъртта на Катрин, той ми показваше… образи. Спомени, предполагам спомените на Катрин. Как двамата сте били с нея още докато сте били човешки същества. Когато сте били млади, живи и влюбени в нея. Колко много сте я обичали. Мразех това, да видя колко истинска е била любовта ви. Знаех, че първоначално ми обърнахте внимание само заради любовта, която сте изпитвали към нея. Това винаги ме е глождило малко, макар да зная, че сега любовта ви към мен е по-дълбока.

Сега двамата братя гледаха към Елена, а устните на Стефан се разтвориха, за да заговори. Елена поклати бързо глава и продължи:

— Не, остави ме да довърша. Това малко ме глождеше. Не ме погуби и не промени това, което изпитвам… към всеки един от вас. Защото знаех, че вие може и да сте ме забелязали заради външната ми прилика с Катрин, но след като веднъж сте се отърсили от това, и двамата сте видели мен, Елена. Повече не сте откривали Катрин в мен.

Трябваше да навлезе в опасна територия, затова действаше предпазливо, опитвайки се да изложи аргументите си логично и точно.