Фантом

Аз съм просто добро другарче, това е моят проблем, помисли си мрачно Бони. Елена беше звезда; Мередит беше герой; Бони беше добро другарче.

Селия се покашля.

— Трябва да призная, че съм заинтригувана от появата на имената — поде сковано. — Действително приличат на заплаха. Независимо дали от целенасочените видения на Бони произтича нещо, или не — Бони я удостои с възможно най-злобния си поглед, но Селия го подмина — ние определено трябва да изследваме всички възможни основания или всеки контекст, който можем да открием, за необяснимата поява на имената. Трябва да разберем дали някъде е документирана появата на подобни явления в миналото. Дори, ако щете, това да са надписи върху стена. — Сви леко устни в някакво подобие на усмивка, доволна от шегата си.

— Но какво ще изследваме? — попита Бони, без да иска откликвайки на преподавателския маниер на Селия. — Дори няма да зная къде да започна да търся за подобни неща. В книги за проклятия, може би? Или прокоби? Имате ли нещо подобно в библиотеката си, госпожо Флауърс?

Възрастната жена поклати глава.

— Боя се, че не, скъпа. В моята библиотека, както знаеш, има най-вече книги за билки. Имам и няколко по-специализирани книги, но не мога да се сетя за нищо, което би могло да е полезно за разрешаването на този проблем.

Когато спомена за „по-специализирани книги“, бузите на Бони пламнаха. Помисли си за магическата книга за заклинания за призоваване на ангели, демони и мъртви, която все още бе скрита под дъската на пода в спалнята й. Надяваше се госпожа Флауърс още да не е забелязала липсата й.

След няколко секунди страните й се охладиха достатъчно и тя се осмели да се озърне наоколо, но само Мередит я гледаше, а едната й елегантна вежда бе извита в дъга. Ако Мередит реши, че нещо се крои, нямаше да миряса, докато не изкопчи цялата история от Бони, така че Бони й се усмихна мило и невинно, като кръстоса пръсти зад гърба си за късмет. Мередит повдигна и другата си вежда и я изгледа с дълбоко подозрение.

— Всъщност — продължи Селия — аз имам една позната в университета във Вирджиния, която изучава фолклор и митология. Специалността й е магьосничество, народни магии, проклятия и всякакви такива неща.

— Мислиш ли, че можем да й се обадим? — попита Аларик с надежда.

Селия се намръщи.

— Струва ми се, че ще е по-добре, ако отскоча дотам за няколко дни. Библиотеката й не е толкова добре организирана, както би трябвало да бъде — предполагам, че това е характерно за някой, който изучава легенди и предания, а не научни факти — и може да е нужно известно време, докато се разбере дали съдържа нещо полезно. А и без това мисля, че ще ми се отрази добре да се махна за известно време от града. След като за два дни два пъти се докоснах до смъртта — хвърли многозначителен поглед към Мередит, която се изчерви — започвам да си мисля, че Фелс Чърч не е най-здравословното място за мен. — Погледна към Аларик. — Ако искаш да дойдеш с мен, може да откриеш интересни неща в библиотеката й. Доктор Белтрам е една от най-известните и уважавани експерти в своята област.

— Хм… — Аларик изглеждаше изненадан. — Благодаря, но по-добре да остана тук и да помогна на Мередит. С този изкълчен глезен и всичко останало.

— Ммм-хмм. — Селия отново погледна към Мередит. Мередит, която с всяка изминала секунда изглеждаше все по-доволна и щастлива, откакто Селия обяви заминаването си, не й обърна внимание и се усмихна на Аларик. — Е, предполагам, че е най-добре да й се обадя и да си приготвя багажа. Няма време за отлагане.

Селия се изправи, приглади лятната си рокля и се запъти към вратата с високо вдигната глава. Докато минаваше, се блъсна леко в масичката близо до стола на госпожа Флауърс и събори плетката й на пода.

Бони изпусна шумно дъх, когато Селия излезе от стаята.

— Ама наистина, що за нахалство! — възмути се Бони.

— Бони — предупреди я Мередит.

— Зная — тросна й се Бони. — Можеше поне да каже едно „Извинете“, нали? И какво беше това да кара Аларик да отива с нея в университета във Вирджиния? Та той току-що пристигна. Не те е виждал от месеци. Разбира се, че точно сега няма да замине с нея.

— Бони — повтори Мередит със странно задавен глас.

— Какво? — попита Бони, доловила непривичната нотка в гласа й, и се огледа. — О. О! О, не.

Плетката на госпожа Флауърс, която бе паднала на пода, бе повлякла след себе си и чилето прежда, което се бе търкулнало и размотало. И сега в гънките на меката светлорозова нишка всички съвсем ясно можеха да прочетат една дума, изписана върху килима:

Бони.

17

Когато се озова навън, Стефан си спомни, че Елена бе взела колата му. Затича се към гората, като използва Силата, за да увеличи скоростта си. Тропотът на краката му отекваше: „Пази я, пази я“.

Знаеше къде живее Тайлър Смолуд. След като Тайлър нападна Елена по време на бала, той го държеше постоянно под око. Стефан изскочи от гората в края на собствеността на Смолуд.