Фантом

— Мисля, че случилото се заслужава да отворим бутилка „Черна магия“, oui? И може би малко кръв и хубава баня. А след това, Деймън, трябва да си поговорим.

Посочи към тъмния замък пред тях. Деймън се поколеба за миг, озърна се към пустотата и пепелта около тях, после се повлече след домакина си към отворените врати.

След като Стефан излетя толкова внезапно от стаята, всички останаха да се взират смаяно след него. Трясъкът на входната врата бе знак, че е напуснал къщата същото толкова бързо. Бони се обгърна с ръце. Цялата трепереше. Тъпичкият глас в дъното на главата й нашепваше, че нещо никак, ама никак не е наред.

Селия първа наруши тишината.

— Интересно… — поде. — Той винаги ли е толкова… напрегнат? Или е нещо свойствено за вампирите?

Аларик се изсмя сухо.

— Вярваш или не, но на мен винаги ми се е струвал много сдържан и разумен. Не си спомням да е бил толкова експанзивен. — Прокара ръка през пясъчнорусата си коса и додаде замислено: — Може би контрастът с брат му го караше да изглежда толкова разумен. Деймън беше доста непредсказуем.

Мередит се намръщи дълбокомислено.

— Не, ти си прав. Стефан обикновено не се държи така. Може би е прекалено емоционален заради заплахата, надвиснала над Елена. Но това няма смисъл, след като… и преди е била в опасност. Дори когато тя умря — той беше съкрушен, но ако не друго, то мъката го направи по-разсъдлив, а не див.

— Но когато Елена беше мъртва — напомни й Аларик, — най-лошото, което можеше да се случи, вече бе станало. Напълно възможно е това, което го прави толкова нервен, да е фактът, че този път не знае откъде идва заплахата.

Бони отпи отнесено от чая си, докато Мередит изхъмка замислено, а Селия повдигна скептично вежди.

— Все още не разбирам какво имаше предвид, когато каза, че Елена е умряла. Да не намекваш, че е възкръснала?

— Да — кимна Мередит. — Тя се превърна във вампир, после бе изложена на слънчева светлина и физически умря. Макар че сега отново е човешко същество.

— Трудно ми е да повярвам във всичко това — заяви Селия категорично.

— Ама наистина, Селия! — възкликна Аларик и вдигна раздразнено ръце. — След всичко, което видя, откакто пристигна тук — шалът ти едва не те задуши, след това изписа име, Бони имаше видение, Стефан на практика полетя, за да те спаси — не разбирам защо сега се инатиш и твърдиш, че не вярваш, че едно момиче може да възкръсне. — Млъкна, за да си поеме дъх. — Не исках да прозвуча толкова грубо, но наистина ме изненадваш.

Мередит се подсмихна самодоволно.

— Вярваш или не, но е истина. Елена се върна от мъртвите.

Бони уви една дълга червена къдрица около пръста си. Загледа се в пръста си, който побеля и почервеня от стегнатия кичур коса. Елена. Разбира се, говореха за Елена. Всички винаги говореха за Елена. Независимо дали беше с тях, или не, всичко, което останалите правеха или мислеха, постоянно се въртеше единствено около Елена.

— Стефан изглежда убеден, че „той иска теб“ означава Кейлеб, но аз не съм толкова сигурен — обърна се Аларик към цялата група. — От това, което разбрах за виденията на Бони, и от това, което вие, приятели, ми споделихте за тях, те явно никога не са се отнасяли за конкретни неща, които са пред нея. Появата на Кейлеб — ако наистина е бил Кейлеб — може да е обикновено съвпадение. Не мислиш ли и ти така, Мередит?

О, дори не си прави труда да пита мен за виденията, помисли си Бони горчиво. Аз съм само тази, която ги има. Макар че не беше ли винаги така? Тя бе тази, на която всеки гледаше снизходително, едва ли не с пренебрежение.

— Би могло да е съвпадение — промърмори Мередит замислено. — Но ако не е говорила за Кейлеб, тогава за кого? Кой иска Елена?

Бони стрелна изпод мигли Мат, но той се взираше през прозореца, очевидно напълно откъснат от разговора. Беше сигурна, че Мат все още обича Елена, дори и никой от останалите да не подозираше. А това беше много лошо: Мат беше ужасно готин. Можеше да си хване което си поиска момиче за гадже, но явно му беше нужно много време, за да превъзмогне Елена.

Но пък и изглежда никой не можеше да превъзмогне Елена. Половината от момчетата в гимназията „Робърт Е. Лий“ се мотаеха наоколо и зяпаха прехласнато след нея, сякаш тя внезапно ще се обърне и ще падне в прегръдките им. Със сигурност повечето от момчетата, с които Елена бе излизала, си оставаха малко влюбени в нея, дори след като тя ги бе зарязала и вече не си спомняше имената им.

Не е честно, каза си Бони и уви още по-стегнато косата около пръста си. Всички винаги искаха Елена, а Бони никога не бе имала гадже за повече от две седмици. Какво не й бе наред? Хората винаги ахкаха колко е сладка, колко е очарователна, колко забавна… а после погледите им се плъзваха покрай нея към Елена и като че ли Бони ставаше невидима и никой повече не я забелязваше.

И въпреки че Деймън, невероятният, толкова секси Деймън, я харесваше, понякога, когато не се опитваше да се самозалъгва, знаеше, че и той всъщност не я забелязва.