Фантом

Преди да възстановят Фелс Чърч след разрухата, пазителите казаха на Елена, че тя е трябвало да умре при катастрофата, а родителите й да оживеят. Блясъкът в небето е бил тяхната кола, а Елена бе разсеяла баща си във възможно най-лошия момент, причинявайки смъртта на хора, които не е трябвало да умират.

Сега усещаше цялата тежест на случилото се, измъчваше я вина, задето е оцеляла, изгаряше от гняв към пазителите. Погледна към часовника на таблото. Все още имаше достатъчно време до началото на рецитала на Маргарет. Отби колата от шосето и навлезе в паркинга на гробището.

Елена паркира колата и пое забързано през новата част на гробището, понесла китката незабравки. Птиците чуруликаха весело над главата й. Толкова много неща се бяха случили в това гробище през изминалата година. Бони бе преживяла едно от първите си видения сред тези надгробни камъни. Стефан я бе последвал тук, наблюдавайки я тайно, докато тя си мислеше колко страхотно е новото момче в училище. Деймън едва не бе удавил стария скитник под моста. Катрин бе преследвала Елена извън гробището с мъгла, лед и всевиждащо и вседостигащо зло. И, разбира се, Елена бе изблъскана от моста, за да намери смъртта си в ледените води на реката близо до гробището в края на онзи първи живот, който сега й се струваше преди цяла вечност.

Елена мина покрай мраморния паметник на загиналите в Гражданската война жители на Фелс Чърч и пое надолу по сенчестата долчинка, където бяха погребани родителите й. Малкият букет от диви цветя, който двамата със Стефан оставиха преди два дни, вече бе увехнал. Девойката го хвърли и постави незабравките на негово място. Почисти малко мъх, полепнал върху името на баща й.

Чу се съвсем леко хрущене на чакъла по пътеката зад нея и Елена бързо се извърна. Нямаше никой.

— Просто съм нервна — промърмори на себе си. Гласът й отекна странно високо в притихналото гробище. — Няма защо да се тревожа — додаде по-твърдо.

Отпусна се върху тревата край гробовете на родителите си и плъзна пръсти по буквите, изписващи името на майка й върху надгробния камък.

— Здравейте — промълви момичето. — Зная, че мина доста време, откакто за последен път седях тук и говорих с вас. Съжалявам. Случиха се ужасно много неща… — Преглътна. — Съжалявам също, защото разбрах, че не вие е трябвало да умрете при катастрофата. Помолих пазителите да… да ви върнат обратно, но те казаха, че сега сте на по-добро място и те не могат да променят това. Иска ми се… Радвам се, че сте щастливи, където и да сте, но все още много ми липсвате.

Елена въздъхна, отдръпна ръка от камъка и я покара през тревата в краката си.

— Нещо отново ме преследва — продължи нещастно. — Предполагам, че преследва всички нас, но докато беше в транс, Бони каза, че аз съм го довела тук. А по-късно заяви, че той искал мен. Не зная дали двама различни хора — или каквото и да е — ни преследват, или е само един. Но като че ли винаги лошите неща се фокусират върху мен. — Завъртя стръкче трева между пръстите си. — Иска ми се нещата да са по-прости за мен, така както е при другите момичета.

Понякога… съм толкова щастлива да имам Стефан и толкова доволна, че мога да помогна да се защити Фелс Чърч, но… много е трудно. — В гърлото й се надигна ридание и тя побърза да го преглътне. — И… Стефан винаги е с мен, но имам чувството, че вече не го познавам изцяло, особено след като вече не мога да чета мислите му. Той е толкова напрегнат и сякаш през цялото време полага усилия да се контролира…

Нещо се размърда зад нея, едва доловимо движение. Елена почувства топъл, влажен бриз, който лъхна тила й като дихание.

Извърна рязко глава. Кейлеб бе клекнал зад нея, толкова близо, че двамата почти допряха носовете си. Тя изкрещя, но Кейлеб затисна устата й с длан, заглушавайки вика.

18

Ръката на Кейлеб беше гореща и тежка върху устните й и Елена задращи по нея с ноктите си. Той я улови здраво с другата си ръка и я задържа неподвижна, а пръстите му се забиха в рамото й.

Елена се бореше бясно, мяташе ръце и заби с всичка сила юмрук в корема на Кейлеб. Ухапа силно ръката му, затискаща устата й. Кейлеб се дръпна рязко назад, бързо я пусна и притисна ухапаната ръка към гърдите си. Веднага щом устата й се освободи, тя закрещя с пълно гърло.

Кейлеб отстъпи от нея и вдигна ръце нагоре в знак, че се предава.

— Елена! — рече. — Елена, толкова съжалявам. Но нямах намерение да те изплаша. Просто не исках да крещиш.

Елена го гледаше предпазливо, докато дишаше тежко.

— Какво правиш тук? — попита го. — Защо се промъкваш зад гърба ми, след като не си искал да ме изплашиш?

Кейлеб сви рамене. Изглеждаше леко засрамен.

— Тревожех се за теб — призна, пъхна ръце в джобовете си и сведе глава. — По-рано през деня се разходих до Топлите извори и видях теб и приятелите ти. Те тъкмо те измъкваха от водата и ми се стори, че ти не дишаш. — Взря се в нея през дългите си златисти мигли.

— Толкова се тревожиш за мен, че реши да ме сграбчиш и да запушиш устата ми с ръка, за да не крещя? — попита Елена. Кейлеб сведе още по-ниско глава и се почеса засрамено по тила.