Фантом

Целуваха се, докато таймерът не иззвъня.

— Сигурна ли си, че ще си добре сама? — попита Мат разтревожено, застанал до леглото на Бони. — Ще съм долу, ако се нуждаеш от нещо. Или може би трябва да остана тук. Бих могъл да спя на пода. Зная, че хъркам, но ще се опитам да се сдържа, кълна се.

Бони му се усмихна храбро.

— Ще бъда добре, Мат. Много ти благодаря за всичко.

Мат й хвърли последен загрижен поглед, потупа я неловко по ръката и излезе от стаята. Бони знаеше, че се мята и върти в леглото си, обмисляйки как да осигури безопасността й. Нищо чудно накрая да легне да спи на пода пред вратата й, помисли си тя и се размърда доволно в леглото.

— Приятни сънища, скъпа моя — пожела й госпожа Флауърс, заела мястото му край леглото на Бони. — Очертала съм около теб магически кръг с всички защитни заклинания, които зная. Надявам се чаят да ти хареса. Отварата е мой специалитет.

— Благодаря ви, госпожо Флауърс — отвърна Бони. — Лека нощ.

— Ти май изпитваш доста голямо удоволствие от всичко това — подхвърли Мередит, когато се появи с чиния с бисквити. Накуцваше, но твърдо отказа да ползва бастун или патерица, след като глезенът й бе превързан.

Всъщност… Бони се вгледа внимателно в приятелката си. Страните й бяха зачервени, а обичайно пригладената й коса бе разрешена. Мисля, че тя е много щастлива от заминаването на Селия за университета във Вирджиния, каза си Бони със самодоволна усмивка.

— Просто се опитвам да поддържам висок дух — отвърна Бони с дяволита усмивка. — А и нали знаеш поговорката: „Когато животът ти дава лимони, направи си лимонада“. Моята лимонада е да имам на разположение Мат, който се опитва да изпълни всичките ми желания. Жалко, че няма повече момчета около нас.

— Не забравяй за Аларик — напомни й Мередит. — Той ми помогна да направя бисквитите. Освен това в момента проучва всякаква информация, която може да е свързана с това.

— А, значи всички ме глезят и обслужват, точно както ми харесва — пошегува се Бони. — Казах ли ти колко ми се услади вечерята, която ми приготви? Всичките ми любими ястия… все едно е рожденият ми ден. Или последната ми вечеря — додаде вече с по-сериозен тон.

Мередит се намръщи.

— Сигурна ли си, че не искаш да остана тук? Зная, че полагаме всички усилия, за да пазим къщата, но не знаем срещу какво се борим. И само защото последните две нападения се случиха през деня, докато всички бяхме наоколо, това не означава непременно, че винаги ще е така. Ами, ако това незнайно зло, каквото и да е то, успее да се промъкне през защитите ни?

— Всичко ще е наред, нищо няма да ми се случи — увери я Бони. Разумът й я предупреждаваше, че е в опасност, ала странно, не се боеше. Намираше се в една къща с всички хора, на които вярваше, и които изцяло се бяха посветили на осигуряване на безопасността й. Освен това имаше план за нощта — нещо, което не можеше да осъществи, ако Мередит спи в стаята й.

— Сигурна ли си? — засуети се Мередит.

— Да — отвърна Бони категорично. — Ако тази нощ предстои да ми се случи нещо лошо, щях да го знам предварително, нали? Защото съм медиум и получавам предупреждения за подобни неща.

— Хммм — промърмори Мередит и повдигна едната си вежда. За миг изглеждаше сякаш се кани да възрази. Бони не откъсваше твърдия си поглед от нея. Накрая приятелката й остави чинията с бисквити върху масичката до леглото до чайника, който Мат бе донесъл по-рано, дръпна завесите на прозореца и се огледа притеснено, за да види дали не е пропуснала нещо.

— Добре тогава — кимна тя. — Аз съм в съседната стая, ако се нуждаеш от мен.

— Благодаря, Мет. Лека нощ. — Веднага щом дръжката щракна, Бони се протегна в леглото и отхапа от още топлата бисквита. Вкусно.

Върху устните й бавно разцъфтя усмивка. Сега беше центърът на вниманието, все едно беше героиня от викторианската епоха, чезнеща от неизлечима болест. Бяха й казали да си избере любимата стая от многото спални в пансиона и тя бе предпочела тази. Беше очарователна стая с кремав тапет на розови шарки и легло от кленово дърво, с елегантно извити табли в двата края.

Мат през цялата вечер не се отдели от нея, Госпожа Флауърс се суетеше около нея, разбухваше възглавниците й, предлагаше билковите си отвари, а Аларик най-съвестно проучваше за защитни заклинания във всички гримоари, които успя да открие. Дори Селия, която винаги беше доста скептична и подигравателна относно „виденията“ й, обеща, преди да замине, да се обади веднага, щом открие нещо полезно.

Бони се обърна настрани и вдъхна аромата на чая на госпожа Флауърс. Тук, в тази уютна стая, беше невъзможно да повярва, че се нуждае от закрила, че дори в тази секунда би могла да е в опасност.