Финансист

Когато се събуди на другата сутрин, Каупъруд се огледа учудено и осъзна, че се намира не в собствената си приятна и уютна спалня, а в затворническа килия, или по-точно в една от сравнително приличните стаи, давани от шерифа под наем. Той стана и погледна през прозореца. Поляната и Пасаюнк Авеню бяха побелели от сняг. Няколко товарни коли минаваха с приглушено трополене по улицата. Тук-там се виждаха отделни минувачи, които бързаха нанякъде. Каупъруд се замисли какви действия да предприеме, какво да направи, за да възобнови работата си, да възстанови честта и правата си. Облече се и дръпна шнура на звънеца — бяха му казали, че може да го ползва, — за да извика прислужничка да запали камината и да му донесе нещо за ядене. Облеченият в раздърпана и износена синя униформа прислужник, убеден, че Каупъруд е важна личност, щом е настанен в такава стая, нареди дърва и въглища в огнището, запали огъня, а след малко донесе и закуската, която, макар и скромна, далеч не беше затворническа.

Въпреки вниманието и любезността на шерифа Каупъруд бе принуден да чака търпеливо няколко часа, преди да пуснат при него брат му Едуард, който му носеше дрехите. Срещу съответно заплащане един прислужник му набави сутрешните вестници и Каупъруд ги прегледа с безразличие, като спря вниманието си само на финансовите новини. Късно следобед дойде Стеджър и обясни, че бил зает с отсрочването на някаква съдебна процедура, но е успял да се уговори с шерифа да пуска при Каупъруд всеки, който има важна работа с него.

Междувременно Каупъруд бе писал на Ейлийн в никакъв случай да не прави опити да идва при него, тъй като ще го пуснат на десети и ако не още същия ден, то много скоро След това те ще се срещнат. Знаел колко силно е желанието й да го види, но имал основание да смята, че баща й е наел детективи, които да я следят. Макар да не беше вярно, това подхрани таеното от самата нея подозрение и когато към него Оуен и Калъм по време на обеди и на вечери прибавяха обидните си забележки по адрес на Каупъруд, раздразнението й нарастваше до краен предел. Но щом получи писмото му чрез семейство Калиган, реши да не предприема нищо. Едва на десети сутринта, след като прочете във вестника, че молбата на Каупъруд за преразглеждане на делото е уважена и че той поне за известно време ще бъде свободен, Ейлийн придоби смелост да изпълни отдавнашното си намерение — да даде добър урок на баща си, да му докаже, че може да се справя и без него и че той не е в състояние да я принуди да извърши нещо, което тя не желае. Разполагаше още с двестате долара, които й беше дал Каупъруд, а имаше и малко свои пари — общо около триста и петдесет долара. Смяташе, че тази сума ще й стигне да осъществи смелия си план или поне докато уреди по някакъв друг начин положението си. Тъй като знаеше колко много я обичат близките й, беше сигурна, че ще страдат те, а не тя. А може би и баща й, след като се убеди в непреклонността й, ще я остави на мира и ще се сдобри с нея. Във всеки случай Ейлийн реши да опита и незабавно писа на Каупъруд, че отива у семейство Калиган и ще го чака там, за да го поздрави с освобождаването му.

Писмото на Ейлийн достави известно удовлетворение на Каупъруд. Той не забравяше, че сегашното му утежнено положение се дължи преди всичко на враждата на Бътлър и не изпитваше никакво угризение, че ще го уязви чрез дъщеря му. Всичките му усилия да проявява благоразумие и да не дразни Бътлър се бяха оказали напразни, а щом старият човек не желаеше да се примири, нямаше да бъде зле Ейлийн да му покаже, че разполага със средства и може да живее и без него. Не беше изключено по този начин да го накара да промени отношението си към нея, а дори и да прекрати политическите си интриги срещу него, Каупъруд. Да, давещият се се хваща и за сламка, пък и сега той нямаше какво да губи. Интуицията му подсказваше, че постъпката на Ейлийн може да има благоприятен резултат и затова не направи нищо, за да я възпре.