Финансист

По това време семейство Бътлър се бе събрало за вечеря. Изпълнена с доволство, мисис Бътлър седеше на обичайното си място. Посивялата й коса беше сресана назад, така че заобленото й лъскаво чело оставаше открито. Беше облечена с тъмносива копринена рокля, украсена с галон на сиви и бели райета, която много подхождаше на пищното й телосложение. Ейлийн беше избрала модела за роклята и беше проследила да бъде изпълнен както трябва. Нора изглеждаше стройна и свежа в младежката си бледозелена рокля с маншети и яка от червено кадифе. Искрящите й очи, румените й страни и лъскавите й коси говореха за бодрост и здраве. Тя си играеше с окачения на шията й гердан от корали, който майка й току-що й бе подарила.

— Виж, Калъм! — обърна се тя към брат си, който седеше срещу нея и лениво барабанеше по масата с ножа и вилицата си. — Нали е прекрасен? Мама ми го подари.

— Мама те глези прекалено. От мен би получила… знаеш какво, нали?

— Какво?

Той я погледна подигравателно. В отговор Нора му се изплези. В този момент влезе Оуен и зае мястото си на масата. Мисис Бътлър видя какво направи Нора.

— С това няма да спечелиш обичта на брат си, бъди сигурна — каза тя.

— Господи, какъв ден! — обади се уморено Оуен, докато разгъваше салфетката си. — Дотежа ми работата днес.

— Да не ти се е случило нещо? — попита съчувствено майка му.

— Нищо особено. Преливане от пусто в празно.

— Трябва да се нахраниш добре, това ще те оправи — нежно го посъветва майка му. — Нашият зарзаватчия Томсън ни донесе днес пресен боб. Трябва да го опиташ.

— Разбира се, Оуен, бобът ще оправи всичко — пошегува се Калъм. — Мама намери разрешението.

— Бобът е прекрасен, сами ще се уверите — отвърна мисис Бътлър, неразбрала шегата.

— Няма съмнение, мамо — каза Калъм, — бобът е отлична храна за мозъка. Добре ще е и Нора да похапне.

— Хапни си ти, умнико! Ама че си весел днес! Сигурно имаш среща.

— Позна, Нора. Умно момиче си. Имам среща с пет-шест. По десет-петнайсет минути с всяка. И на теб можех да ти определя среща, стига да беше по-хубава.

— Ще ми определиш, ако ти дам възможност — отвърна насмешливо Нора, — а пък аз нямам такова намерение, уверявам те. Тежко ми, ако не мога да намеря някой по-добър от теб.

— Добър като теб, искаш да кажеш — поправи я Калъм.

— Деца, деца! — намеси се спокойно мисис Бътлър и в същото време потърси с очи стария слуга Джон. — Виждам как всеки момент ще се скарате. Хайде, млъквайте. Ето че идва баща ви. Къде е Ейлийн?

Бътлър влезе с тежка крачка и седна на мястото си.

Слугата Джон се появи с поднос, върху който освен другите неща се намираше и въпросният боб, и мисис Бътлър му нареди да изпрати някой да извика Ейлийн.

— Струва ми се, че застудява — забеляза Бътлър, колкото да каже нещо и погледна празния стол на Ейлийн. Скоро щеше да влезе и тя — тази, която му създаваше толкова грижи. През последните два месеца се бе държал много внимателно с дъщеря си — доколкото му бе възможно, бе избягвал да говори за Каупъруд в нейно присъствие.

— Да, застудява — съгласи се Оуен, — здравата застудява. Скоро ще дойде истинската зима.

Старият Джон започна да сервира по ред от различните ястия и когато привърши, Ейлийн още не беше дошла.

— Джон, виж къде е Ейлийн — каза загрижено мисис Бътлър. — Храната ще изстине.

Старият Джон се върна и съобщи, че Ейлийн не е в стаята си.

— Къде ли може да е? — обади се леко озадачена мисис Бътлър. — Е, ако иска, ще дойде. Знае, че е време за вечеря.

Разговорът скачаше от тема на тема — проектът за новата водопроводна инсталация, новата община, чийто строеж беше пред завършване, финансовите и обществените неприятности на Каупъруд, общото състояние на фондовата борса, новооткритата златна мина в Аризона, заминаването на мисис Моленхауър следващия вторник за Европа — съответно коментирано от Нора и Калъм — и коледният благотворителен бал.

— Ейлийн непременно ще иска да отиде — каза мисис Бътлър.

— Аз също ще отида — обади се Нора.

— Кой ще те заведе? — попита Калъм.

— Това си е моя работа, господинчо — отвърна дяволито тя.

Вечерята привърши и мисис Бътлър се качи до стаята на Ейлийн, за да разбере защо тя не беше дошла на масата. Бътлър отиде в кабинета си. Толкова му се искаше да посвети жена си във всичките си тревоги! Седна, повдигна фитила на лампата и видя писмото на писалището. Веднага разпозна почерка на Ейлийн. Какво означаваше това? Завладя го неприятно предчувствие. Разкъса бавно плика, сложи очилата си и напрегнато зачете писмото.