Финансист

Бътлър погледна с изумление човека, когото бе покровителствал доскоро. През живота си не беше срещал по-коварен тип — възпитан, учтив, властен и безмилостен. Бе дошъл при него като кротка овчица, а се бе оказал свиреп вълк. Престоят в затвора ни най-малко не беше го смирил.

— Няма да се кача в кабинета ви — заяви Бътлър — и вие няма да се измъкнете от Филаделфия заедно с нея, както възнамерявате. Аз ще се погрижа за това. Въобразявате си, както виждам, че имате надмощие над мен и искате да се възползвате от него. Не се надявайте! Не стига, че дойдохте като просяк да ме молите за помощ и аз ви приех и направих за вас всичко, каквото можах, а отгоре на това ми отнемате и дъщерята. Ако не бяха майка й и сестра й, а и двамата й братя — порядъчни млади мъже, какъвто вие не сте били и никога няма да бъдете, — начаса бих ви пръснал черепа. Женен мъж да прелъстява младо невинно момиче и да го развращава! Благодарете на бога, че аз стоя тук и разговарям с вас, а не моите синове, иначе нямаше да сте жив, за да кажете какво смятате да правите!

Старият човек се разтърсваше от безсилен гняв.

— Съжалявам, мистър Бътлър — отвърна Каупъруд спокойно. — Искам да ви обясня всичко, но вие не ме оставяте. Нямам намерение да бягам с вашата дъщеря, нито да напускам Филаделфия. Би трябвало да ме познавате по-добре и да знаете, че не мога да кроя подобни планове — моите амбиции се простират много по-надалече. Ние с вас сме здравомислещи хора. Би следвало да обсъдим заедно въпроса и да стигнем до някакво споразумение. Даже мислех да дойда при вас и да ви обясня как стоят нещата, но бях сигурен, че няма да пожелаете да ме изслушате. А сега, щом сте тук, нека все пак поговорим. Ако се качите в кабинета ми, ще се радвам… В противен случай… И тъй ще се качите ли?

Бътлър разбра, че преимуществото е на страната на Каупъруд. Нямаше как, трябваше да се качи. Ясно беше, че иначе не можеше да получи необходимите му сведения.

— Добре — каза той.

Каупъруд любезно го поведе нагоре и когато влязоха в кабинета, затвори вратата след себе си.

— Би следвало да обсъдим заедно въпроса и да стигнем до някакво споразумение — повтори той, след като вече бяха седнали. — Аз не съм толкова лош човек, колкото мислите, но разбирам основанията ви да ме смятате за такъв.

Бътлър го гледаше презрително.

— Обичам дъщеря ви и тя ме обича. Знам, че се питате как е възможно това, след като съм женен, но, повярвайте, възможно е. Бракът ми не е щастлив. Ако тази паника не се беше разразила, бях решил да склоня жена ми да ми даде развод и да се оженя за Ейлийн. Намеренията ми са напълно почтени. Имате право да ме упреквате, разбира се, за онова, на което станахте свидетел преди няколко седмици. На вас сигурно ви се е сторило непристойно, но е напълно човешко. Дъщеря ви го приема, тя разбира всичко.

Бътлър почервеня от гняв и срам, щом чу да споменават дъщеря му във връзка с тази случка, но успя да се овладее.

— И смятате, че щом тя го приема, то е редно, така ли? — попита той саркастично.

— От моя гледна точка — да, от ваша — не. Вие имате едно разбиране за живота, мистър Бътлър, аз — друго.

— Да, тука сте прав по изключение — вметна Бътлър.

— Това обаче не доказва моята или вашата правота. Според мен в случая целта оправдава средствата. Моята цел е да се оженя за Ейлийн. Стига да се справя с финансовото затруднение, в което съм изпаднал, ще го направя. Бих искал, разбира се, да получа и вашето съгласие, а и Ейлийн също, но ако не ни го дадете, ще минем и без него. (Каупъруд си даваше сметка, че с тези думи едва ли ще утеши стария предприемач и ще промени възгледите му, но се надяваше да събуди здравия му разум, за да престане той да се противи на приемливото и наложителното, защото сегашното положение на Ейлийн без изгледи за брак не беше добро. Дори да бъде осъден и обществото да гледа на него като на крадец, той самият не се смяташе за такъв. На всяка цена щеше да извоюва свободата си и да си възвърне правата и тогава Ейлийн — при нейното положение — би следвало да бъде благодарна, ако той се ожени за нея. Каупъруд обаче не разбираше колко дълбоки бяха религиозните и моралните убеждения на Бътлър.) — Напоследък, доколкото разбирам — продължи той, — правите всичко възможно да ме унищожите, и то заради Ейлийн, предполагам, но с това само отлагате осъществяването на моите намерения.

— И вие очаквате от мен да ви улесня в това, така ли? — с огромно възмущение и едва сдържан гняв възкликна Бътлър.

— Аз искам да се оженя за Ейлийн — отново подчерта Каупъруд. — И тя иска да се омъжи за мен. При създадените обстоятелства, каквито и да са чувствата ви, не би следвало да се противопоставяте. А вие продължавате да водите борба против мен и ми пречите да направя това, което сам знаете, че трябва да се направи.