Финансист

Той мислеше за мисис Бътлър. Каупъруд повика прислужника Джордж, нареди да му приготвят двуколката, поръча му да не пуска никого в кабинета и като остави Бътлър да се разхожда в тази противна за него стая, бързо тръгна.

ГЛАВА XLVII

Макар да наближаваше единайсет часът, когато стигна до къщата на семейство Калиган, Ейлийн още не си беше легнала. В своята стая на горния етаж тя разказваше на Мами и на мисис Калиган любопитни случки от светския си живот. При позвъняването на Каупъруд мисис Калиган слезе долу да отвори вратата.

— Мис Бътлър е тук, надявам се — каза Каупъруд. — Бихте ли й предали, че идвам от името на нейния баща?

Въпреки че Ейлийн бе поръчала присъствието й да се пази в тайна дори от членовете на нейното семейство, увереното държане на Каупъруд и името на Бътлър объркаха мисис Калиган.

— Почакайте малко — каза тя, — ще проверя.

Тя отстъпи назад и Каупъруд бързо се вмъкна вътре и свали шапката си, придавайки си вид на човек, който е доволен, че е открил търсеното лице.

— Кажете й, че искам да поговоря с нея само няколко минути — подвикна той след мисис Калиган, докато тя се качваше по стълбата, с надеждата Ейлийн да чуе гласа му.

Тя наистина го чу и побърза да слезе. Беше силно изненадана, че той се появява така скоро, и с присъщата й суетност реши, че в дома й е настъпило голямо вълнение. Другояче, мислеше си тя, не би могло и да бъде.

Мами и майка й бяха любопитни да чуят разговора им, но Каупъруд взе необходимите предпазни мерки. Докато Ейлийн слизаше по стълбите, той й даде знак да мълчи, като сложи пръст на устните си и каза:

— Вие сте мис Бътлър, нали?

— Да — отвърна Ейлийн, като едва се сдържа да не се разсмее. Изпитваше неудържимо желание да го целуне. — Случило ли се е нещо, мили? — попита тя тихо.

— Боя се, че трябва да се прибереш у дома си, скъпа — прошепна Каупъруд, — иначе ще настъпи голяма бъркотия. Както изглежда, майка ти все още не знае, а баща ти сега се намира в моя дом и те очаква. Ако се съгласиш, много ще ми помогнеш. Но нека първо ти разкажа.

Каупъруд подробно й предаде целия разговор с Бътлър и й обясни какво мисли той самият по въпроса. От време на време в хода на разговора лицето на Ейлийн променяше израза си. Неопровержимостта на доводите му и уверението, че ще продължат да се виждат както преди, щом веднъж тази история приключи, я убедиха и тя реши да се върне. Отстъпката на баща й беше голяма победа за нея. Сбогува се с Мами и мисис Калиган, като им каза с усмивка, че близките й не могат без нея, че по-късно ще изпрати някой да прибере вещите й, и тръгна с Каупъруд. Когато стигнаха до дома му, той я помоли да почака в двуколката, докато баща й слезе долу.

— Е? — попита Бътлър, когато видя Каупъруд да влиза сам.

— Тя ви чака долу — отвърна Каупъруд. — Можете да използвате двуколката, ако желаете. Ще изпратя кочияша да я прибере.

— Не, благодаря, ще си отидем пеш — заяви Бътлър.

Каупъруд нареди на прислужника да се погрижи за двуколката, а Бътлър с тежки стъпки си тръгна.

Той си даваше сметка, че влиянието на Каупъруд върху дъщеря му е неизмеримо голямо и трайно. Най-доброто, което би могъл да направи, бе да я държи в къщи и да разчита, че тя все още може да бъде вразумена. По пътя към дома той много предпазливо разговаряше с нея от страх да не я обиди отново. За спор и дума не можеше да става.

— Трябваше да поговориш още веднъж с мен, Ейлийн, преди да напуснеш дома — каза той. — Майка ти би била сломена, ако узнаеше, че си избягала. Тя все още не знае. Ще й кажеш, че си останала у някои близки на вечеря.

— Бях у семейство Калиган — отвърна Ейлийн. — Напълно правдоподобно е. Мама няма да види нищо лошо в това.

— Мъчно ми е, много ми е мъчно, Ейлийн! Надявам се, че ще си дадеш сметка за поведението си и занапред ще се държиш по-добре. Сега няма да ти кажа нищо повече.

Ейлийн се прибра в стаята си, доволна от победата, и в семейството на Бътлър видимо всичко тръгна както преди. Но ако някой си мисли, че явното поражение на Бътлър промени отношението му към Каупъруд, много се лъже.

През двата месеца, с които Каупъруд разполагаше между временното му освобождаване и разглеждането на касационната му жалба, той усилено се опитваше да подобри разклатеното си финансово положение. Поднови работата си така, сякаш не я беше прекъсвал, но след осъждането му възможностите да развие по-сериозна дейност бяха значително намалени. Тъй като при обявяването на фалита си се бе постарал да защити интересите на най-големите си кредитори, Каупъруд се надяваше, че щом веднъж излезе на свобода, ако изобщо излезеше, веднага ще получи кредит от ония, които имаха най-много сили да му помогнат — например „Кук и Ко“, „Кларк и Ко“, „Дрексъл и Ко“ и Джирардската национална банка, — при условие, разбира се, че името му не е сериозно опетнено. Вроденият му оптимизъм му пречеше да осъзнае напълно колко отрицателно може да повлияе една присъда от подобен характер — справедлива или не — дори на най-благосклонните му поддръжници.