Финансист

— То е твърде просто — отвърна Каупъруд. — Бих искал да не принуждавате Ейлийн да напуска Филаделфия и да прекратите нападките си срещу мен. — Каупъруд се усмихна подкупващо. Той се надяваше да умилостиви Бътлър с добронамереното си поведение по време на разговора. — Не мога да ви заставя, разбира се, ако не желаете. Поставям този въпрос, мистър Бътлър, защото съм сигурен, че ако не беше намесена Ейлийн, нямаше да започнете така да ми вредите. Разбрах, че сте получили едно анонимно писмо, и още същия следобед си поискахте парите, които ви дължах. После научих от различни места, че силно сте се настроили срещу мен, а това е последното нещо, което бих желал, уверявам ви. Обвинението, че съм присвоил някакви си шейсет хиляди долара, не е справедливо и вие го знаете. Намеренията ми бяха напълно почтени. Когато използвах въпросните сертификати, не допусках, че ще фалирам и ако не бях принуден да изплатя наведнъж още няколко заема, щях да издържа до края на месеца и да внеса сертификатите в амортизационния фонд навреме, както съм го правил години наред. Винаги съм ценял високо вашето приятелство и ми е мъчно да го загубя. Ето това исках да ви кажа.

Бътлър наблюдаваше Каупъруд с пронизващ и изпитателен поглед. Този човек несъмнено имаше известни качества, но в същото време беше и прекалено безскрупулен. Бътлър добре знаеше как беше взел чека, знаеше и много други подробности. И сега Каупъруд разиграваше картите си по същия начин, както и вечерта след пожара, когато бе дошъл при него да търси помощ. Той просто беше хитър, пресметлив и безсърдечен.

— Не ви обещавам — заяви Бътлър. — Кажете ми къде е дъщеря ми и аз ще си помисля. Не можете да очаквате каквото и да било от мен, не съм ви задължен с нищо. Все пак ще премисля.

— Това е напълно достатъчно — отвърна Каупъруд. — На повече не се и надявам. А как ще постъпите с Ейлийн? Ще настоявате ли все още да напусне Филаделфия?

— Не, ако се прибере и се държи прилично. Но връзката й с вас трябва да се прекъсне. Тя позори не само семейството си, но погубва и душата си. А и вие погубвате вашата. Ще имаме време да поговорим по-подробно, когато бъдете свободен човек. Повече от това не мога да обещая.

Доволен, че постъпката на Ейлийн й бе донесла полза, макар на него самия да не му беше помогнала особено, Каупъруд прецени, че най-добре ще е тя да се прибере незабавно. Не знаеше какво решение ще вземе Върховният щатски съд. Искането му да бъде отменено решението на първата инстанция като несправедливо можеше да бъде отхвърлено и тогава той щеше да влезе в затвора. А в такъв случай Ейлийн щеше да бъде по-сигурна и по-защитена в дома си. През следващите два месеца — до излизането на решението на Върховния щатски съд — той щеше да бъде изключително зает. А след това — след това щеше да продължи борбата, каквото и да станеше.

През целия разговор Каупъруд премисляше как да убеди Ейлийн да се върне, без да загуби любовта й и без да засегне достойнството й. Знаеше, че тя няма да се съгласи да престанат да се виждат, и всъщност се надяваше да не се съгласи. Ако издадеше на Бътлър къде се намира, без да е изложил пред нея достатъчно сериозни доводи, щеше само да си спечели презрението й. И нямаше да го направи, докато не намереше най-приемливото обяснение. Знаеше, че тя няма да се чувствува добре, ако останеше по-дълго там, където се бе настанила. Беше избягала заради враждебността на Бътлър към него, заради настояването му да напусне Филаделфия и да прекрати любовната си връзка. Сега положението донякъде се бе изменило. Въпреки упорството си и острия си тон Бътлър вече не беше олицетворение на неумолимата Немезида. Той беше омекнал, искаше само да намери дъщеря си и беше готов да й прости. Беше победен, беше загубил започнатата от самия него игра и Каупъруд съзираше това в очите му. Ако можеше да поговори с Ейлийн насаме и да й обясни как стоят нещата, сигурно щеше да я убеди, че поне засега в техен общ интерес е въпросът да се разреши миролюбиво. Трябваше да склони Бътлър да го изчака някъде — може би тук, — докато отиде и поговори с Ейлийн. След разговора тя навярно щеше да се покори, макар и неохотно.

— При тези обстоятелства — каза Каупъруд след малко — ще бъде най-добре да се видя с Ейлийн след два-три дни и да я попитам как би желала да постъпи. Ще й обясня всичко и ако тя реши, нека се прибере. Обещавам да й предам онова, което ми поръчате.

— След два-три дни ли? — възкликна гневно Бътлър. — Що за глупости! Тя трябва да си дойде тази вечер! Майка й още не знае, че е избягала. Тази вечер — на всяка цена! Начаса ще отида да я взема!

— Не, така нищо няма да постигнете — каза Каупъруд. — Аз трябва да отида. Ако желаете да почакате тук, ще видя какво може да се направи и ще ви уведомя.

— Добре — изръмжа Бътлър, който се разхождаше напред-назад из стаята, сключил ръце зад гърба си. — Но, за бога, побързайте! Няма време за губене.