Финансист

Най-добрите му приятели от финансовия свят бяха вече убедени, че той е „потъваш, кораб“. Някога някакъв учен финансист правилно е казал, че парите са най-чувствителното нещо на този свят, но че не по-малко чувствителни са и „умовете“ на хората, които боравят с пари. Какъв смисъл имаше да се опитват да помагат на човек, който навярно ще бъде осъден на няколко години затвор. Биха се опитали, разбира се, да ходатайстват пред губернатора, ако Каупъруд загубеше делото във Върховния щатски съд и действително бъдеше осъден на затвор, но дотогава имаше повече от два месеца и отсега бе трудно да се каже как ще се развият нещата. И затова всички, които се съмняваха в бъдещето на Каупъруд, посрещаха любезно и уклончиво молбата му да му се притекат на помощ, да му отпуснат кредит или да подкрепят разработения от него план за пълната му реабилитация. Щели да размислят, щели да видят какво могат да направят, съществували известни пречки и така нататък и така нататък — безкрайни оправдания на хора, които не искаха да се обвързват с него. През тези дни Каупъруд се движеше във финансовите среди енергичен и самоуверен, поздравяваше се с дългогодишните си познати и на въпросите им отговаряше уверено, че има големи надежди и че работите му вървят много добре. Не му вярваха очевидно, но това не го безпокоеше. Задачата му беше да убеждава и разубеждава ония, които наистина можеха да му помогнат, и на тази задача се беше предал изцяло, без да се интересува от нищо друго.

— О, здравей, Франк! — възкликваха приятелите му, като го виждаха. — Как върви работата?

— Отлично! Отлично! — бодро отговаряше той. — По-добре не би могло и да бъде!

И той започваше да обяснява в общи линии как смята да осъществи плановете си. На ония, които го познаваха добре и се интересуваха от съдбата му, успяваше да вдъхне част от своя оптимизъм, но мнозина оставаха безразлични.

Пак през тези дни Каупъруд и Стеджър постоянно обикаляха разни съдилища по повод на делата, свързани с фалита му. Мъчителни бяха тези дни, но Франк не се предаваше. Искаше да остане във Филаделфия и да се бори докрай, за да си възвърне мястото, което бе заемал преди пожара, и да се реабилитира в очите на обществото. Вярваше, че ще постигне това, ако не влизаше в затвора за дълго, но дори и в такъв случай пак нямаше да падне духом и щеше да продължи борбата. Напразни бяха обаче мечтите му за добро бъдеще във Филаделфия.

Една от най-важните пречки по пътя му беше нестихващата вражда на Бътлър и на останалите политици. Кой знае защо и как, сред политическите среди се ширеше мнението, че банкерът и бившият градски ковчежник ще загубят апелациите си във Върховния градски съд и рано или късно двамата ще бъдат осъдени. Въпреки първоначалното си намерение да се признае за виновен и да приеме наказанието си без възражение, Стенър се остави да бъде убеден от някои свои политически приятели, че би било по-добре за бъдещето му да твърди, че постъпката му се дължи на отдавна установената практика, вместо открито да се признава за виновен и по този начин да загуби всякаква надежда да бъде признат за невинен. Той постъпи именно така, но въпреки това беше осъден. После колкото за пред обществото подаде една шумно разгласена касационна жалба и сега делото му се намираше във Върховния щатски съд.

Пак по същото време бе започнала да нараства и вълната от слухове, тръгнали от момичето, което бе написало писма до Бътлър и Лилиан — за любовната връзка между Каупъруд и Ейлийн, дъщерята на Бътлър. Имало някаква къща на Десета улица. Тя била наета от Каупъруд за нея. Нищо чудно, че Бътлър бил настроен така отмъстително. Това вече наистина обяснявало много неща. Мълвата беше толкова упорита, че дори в деловите и финансовите кръгове настроенията се промениха и симпатиите се прехвърлиха от Каупъруд към неговите противници. Та нали в началото на кариерата си той се бе възползвал от благосклонността на Бътлър? И по какъв начин му се беше отблагодарил? Най-старите му и най-ревностни защитници поклащаха глави. Те разбираха, че и в този случай Каупъруд бе постъпил според девиза, който определяше цялото му поведение — „Моите интереси — над всичко“. Наистина той беше силен и много способен човек. На Трета улица не беше имало по-бляскав, по-ловък, по-смел и в същото време по-трезв финансист. Но дали прекалената дързост и себичност не предизвикват Немезида? Защото и тя, както и смъртта, обича да покосява ония, които са най-отпред. Може би не е трябвало да прелъстява дъщерята на Бътлър, не е трябвало да взема така нагло и онзи чек, особено след скарването си със Стенър! Да, прекалено дързък е. Възможно ли е с това опетнено вече име да заеме предишното си място? Банкерите и деловите хора, които бяха свързани най-тясно с него, определено се съмняваха.