Финансист

— Обвиняемият Франк А. Каупъруд е представил молба да бъде отменено решението на съдебните заседатели от по-нисшата инстанция (по делото щат Пенсилвания срещу Франк А. Каупъруд) и да бъде насрочено ново дело. Настоящият съд не смята, че спрямо обвиняемия е била проявена несправедливост. (Тук следваше едно доста дълго резюме на всички обстоятелства по делото, в което се посочваше, че прецедентите от миналото и създадената практика в канцеларията на ковчежника, както и прекалената свобода, която е имал Каупъруд да разполага с градските пари, не го освобождават от отговорност и от задължението да спазва духа и буквата на закона.) Придобиването на ценности, макар и по привидно законен начин — продължи съдията Смитсън от името на тримата, — може да бъде тълкувано като злоупотреба. В компетентността на съдебните заседатели е било да преценят дали е съществувало престъпно намерение. Те са решили, че е съществувало, и съдът не намира, че липсват доказателства в подкрепа на тяхното решение. С каква цел обвиняемият е взел чека? Той е бил пред фалит. За да погаси дълговете си, е заложил сертификати от градския заем, предадени му за разпродажба, а вече е дължал и петстотин хиляди долара в налични пари, получени незаконно под формата на заем. Логично е било да се предположи, че не е имал възможност по редовен път да вземе нещо повече от градската хазна. Тогава той е отишъл там и чрез измама, явна или прикрита, е взел още шейсет хиляди долара. В тази постъпка именно съдебните заседатели са видели наличието на престъпно намерение.

С тези думи съдиите отхвърлиха с мнозинство молбата на Каупъруд за насрочване на ново дело.

От свое име и от името на съдията Рафалски съдията Марвин, изразявайки несъгласие с горното, написа:

„От доказателствата по делото е ясно, че мистър Каупъруд е получил чека в качеството си на посредник и не е точно установено, че като такъв не е изпълнил или не е имал намерение да изпълни докрай задължението, което получаването на чека предполага. По време на делото се е изяснило, че съгласно съществуващо споразумение по тактически съображения при покупките на сертификати от градския заем за амортизационния фонд количеството и стойността им не е бивало да стават достояние на борсата и сред широката публика и че мистър Каупъруд като посредник е трябвало да има пълната свобода да се разпорежда с активите и пасивите си, както намери за добре, стига крайният резултат да е задоволителен. Никога и никъде не е било упоменавано нито кога, нито какво количество сертификати да бъде закупувано. Ако обвиняемият не е имал намерението да присвои получения чрез измама чек, той не би могъл да бъде осъден дори по първия параграф. В решението си съдебните заседатели не доказват този факт, а и свидетелските показания не го установяват по убедителен начин. Същите съдебни заседатели намират обвиняемия за виновен и по останалите три параграфа, без да разполагат с каквито и да било доказателства. Можем ли да приемем, че техните заключения по първия параграф са верни, след като така явно грешат по другите параграфи? По мнението на малцинството решението на съдебните заседатели по първия параграф — обвинение в злоупотреба — не е обосновано, това решение трябва да бъде отменено и да бъде насрочено ново дело.“

Съдията Рафалски, склонен към отвлечени разсъждения, но и практичен човек от еврейски произход с типично американска външност, обаче се чувствуваше задължен да напише и трето мнение, което да съдържа собственото му схващане, несъгласието му с решението на мнозинството и допълнение към онези точки, които бяха съгласували със съдията Марвин. Сложен беше въпросът за вината на Каупъруд и това най-ясно личеше от разногласията между съдиите във Върховния съд, които едва ли биха потвърдили присъдата, ако не беше натискът на политиците. Съдията Рафалски твърдеше например, че ако е било извършено престъпление, то не би могло да бъде наречено злоупотреба, и добавяше:

„От наличните доказателства не е възможно да се стигне до заключението, че Каупъруд не е смятал в най-близко време да предаде сертификатите, нито че чиновникът Албърт Стайърс или градският ковчежник не са били готови да дадат чека или сумата, която той покрива. Мистър Стайърс е потвърдил, че мистър Каупъруд го е уведомил за покупката на сертификати за такава сума, и това не е било опровергано от никого. Невнасянето на сертификатите в амортизационния фонд наистина противоречи на буквата на закона, но справедливостта изисква да се каже, че то трябва да се разглежда като част от една установена практика. Обичайно ли е било за обвиняемия да постъпва така? По моя преценка мнозинството от съдиите във Върховния съд толкова широко тълкуват понятието злоупотреба, че всеки делови човек, който се занимава с големи и напълно законни сделки, вследствие на една внезапна борсова паника и на един пожар, както е в случая, може за своя изненада да се окаже престъпник. Когато един съд въвежда такъв принцип и създава прецедент с такива последици, може да се каже, че е най-малкото изненадващо.“