Финансист

— Мисля, че сто долара ще накарат Джаспърс да пренебрегне всички правила — каза той и стана, за да си върви.

Стеджър също стана.

— Ще се видя и с двамата и после ще дойда у вас. Ще си бъдеш ли в къщи след вечеря?

— Да.

Те облякоха палтата си и излязоха навън в студения февруарски ден. Каупъруд тръгна към кантората си на Трета улица, а Стеджър се запъти към Шанън и Джаспърс.

ГЛАВА XLIX

Четенето на присъдата на Каупъруд бе насрочено за понеделник. Въпросът беше уреден лесно, тъй като Шанън не възразяваше срещу едно кратко отлагане.

Оставаше посещението при Джаспърс и към пет часа, когато вече се стъмваше, Стеджър се отправи към затвора. Шерифът бавно и спокойно излезе от библиотеката, където беше почиствал лулата си.

— Здравейте, мистър Стеджър — любезно се усмихна той. — Как сте? Радвам се да ви видя. Заповядайте, седнете! Предполагам, че пак идвате насам във връзка с мистър Каупъруд. Току-що получих съобщение от областния прокурор, че е загубил делото.

— Да, наистина, шерифе — отвърна подкупващо Стеджър. — Той ме помоли да намина насам и да попитам какво смятате, че трябва да направи. Съдията Пейдърсън току-що насрочи четенето на присъдата за понеделник в десет часа сутринта. Предполагам, че няма да възразите да се яви тук в понеделник в осем часа или в краен случай — в неделя вечер. Знаете, че можете напълно да разчитате на него.

Стеджър изпитваше Джаспърс и нарочно говореше за явяването на Каупъруд като за нещо незначително, та ако е възможно, да не плаща стоте долара. Но Джаспърс не се подвеждаше лесно. Тлъстото му лице очебийно се удължи. Как може Стеджър да иска от него такава услуга, без дори да намекне за някаква отплата?

— Знаете, че това противоречи на закона, мистър Стеджър — започна той предпазливо, сякаш сам беше огорчен от този факт. — Бих желал да му услужа, но след историята с Албъртсън преди три години се налага да изпълнявам задълженията си с по-голяма строгост и…

— Да, знам, шерифе — прекъсна го любезно Стеджър, — но този случай не е обикновен, сам разбирате, нали? Мистър Каупъруд е видна личност и има да урежда много неща. Ако въпросът се свеждаше до някакви си седемдесет и пет или сто долара, за да се умилостиви някой съдебен чиновник или да се плати глоба, би било лесно, но…

Той замълча и нарочно погледна встрани, а лицето на мистър Джаспърс веднага омекна. Законът, който до преди малко не биваше да се нарушава, беше забравен. Стеджър разбра, че е излишно да привежда повече доводи.

— Работата е твърде трудна, мистър Стеджър — отвърна шерифът отстъпчиво, но все още с плачливи нотки в гласа. — Ако се разчуе, ще си загубя мястото. Не обичам да правя такива неща и не бих се заел, ако не познавах мистър Каупъруд и мистър Стенър и не изпитвах добри чувства към тях. Струва ми се, че и двамата си изпатиха несправедливо. Готов съм да направя изключение, при условие че мистър Каупъруд не се появява много-много из града. Не бих желал също това да стига до канцеларията на областния прокурор. Предполагам, че мистър Каупъруд няма да има нищо против, ако някой мой помощник се навърта около него, колкото за пред хората. Нали разбирате, законът го налага. Пък и тон няма да го безпокои с нищо, просто ще се прави, че го охранява.

Джаспърс погледна Стеджър хитро, подкупващо, почти извинително и Стеджър кимна.

— Разбирам, шерифе, разбирам. Напълно сте прав. — Стеджър извади портфейла си, а Джаспърс от предпазливост го поведе към библиотеката.

— Искам да ви покажа сбирката си от правни книги, които съм подредил тук, мистър Стеджър — каза той дружелюбно, като стисна в шепата си снопчето от десетдоларови банкноти, които Стеджър му бе подал. — Понякога ни се налага да ползваме подобни книги, както знаете, затова реших, че няма да е лошо да ги имаме.

Той с широк замах посочи редицата сборници със съдебни решения, с разни правилници и предписания за реда в затворите и така нататък, като в същото време с другата ръка пъхна парите в джоба си, а Стеджър се престори, че разглежда книгите.

— Хубава идея, шерифе! Много хубава наистина! Как смятате, ще бъде ли добре мистър Каупъруд да дойде в понеделник рано сутринта, да речем, в осем или в осем и половина?

— Да, струва ми се — отвърна шерифът, леко притеснен, но все така любезен и отзивчив. — Едва ли ще се случи нещо, което би ме накарало да го повикам по-рано. Но ако все пак се случи, ще ви уведомя и вие ще го доведете. Малко вероятно е обаче, мистър Стеджър, мисля, че всичко ще бъде наред. — Те вече се бяха върнали в приемната. — Радвам се, че се видяхме отново, мистър Стеджър, много се радвам — добави той. — Минете пак някой ден.

Като махна любезно за сбогом на шерифа, Стеджър бързо се отправи към дома на Каупъруд.