Финансист

Макар че изпита известно удовлетворение от особеното мнение на двамата съдии, макар че се бе подготвил за най-лошото и бе уреждал нещата си с оглед на това, Каупъруд остана горчиво разочарован. Не би било вярно да се каже, че този силен и самоуверен човек не бе способен да страда. Напротив, той беше надарен с тънка чувствителност, но тя винаги беше подвластна на неговия хладен и железен разум, който никога не му изневеряваше. Единствената възможност оттук нататък според Стеджър беше обжалването пред Върховния съд на Съединените щати, основано на факта, че някои моменти в решението накърняват основните му конституционни права на гражданин, с което Върховният съд би трябвало да се съобрази. Но това щеше да се проточи тягостно дълго и щеше да струва скъпо. Не беше ясно също какви моменти от решението можеха да се обжалват. Щяха да започнат протакания, отлагания в течение на година и половина, навярно и по-дълго, накрая може би щеше да се наложи все пак да излежи присъдата си, а в очакване на решението да прекарва част от времето в затвора.

Като изслуша обяснението на Стеджър, Каупъруд помисли малко и каза:

— Изглежда, че ми остават само две възможности — да вляза в затвора или да напусна страната. Избирам затвора. Ако остана във Филаделфия, мога да продължа борбата и накрая да спечеля. Мога да се надявам Върховният съд на Съединените щати да отмени присъдата или пък губернаторът да ме помилва след време. Няма да избягам и всички трябва да разберат това. Онези, които мислят, че са ме повалили, не са отнели нито капка от силата ми. Аз ще изплувам и тогава ще покажа на някои от онези дребни и жалки политици какво значи истинска борба. Те вече няма да получат от мен нито един долар — нито един! Смятах да изплатя някой ден петстотинте хиляди долара, ако ме бяха оставили на мира. Сега има да чакат!

Той стисна зъби и в сивите му очи проблесна закана.

— Направих всичко, каквото можах, Франк — съчувствено каза Стеджър. — Ако си справедлив, ще признаеш, че водих борбата с всички сили. Е, те може би не се оказаха достатъчно големи, ти ще прецениш, но аз наистина се борих според възможностите си. Мога да предприема още някои стъпки и да продължим, ако желаеш. Оставям на тебе да решиш. Каквото кажеш, това ще направим.

— Говориш глупости, Харпър — отвърна леко раздразнен Каупъруд. — Аз по-добре зная доволен ли съм или не. Ако не бях доволен, щях да ти го кажа. Мисля, че можеш да потърсиш някои убедителни основания за обжалване пред Върховния съд, а междувременно аз ще започна да излежавам присъдата си. Предполагам, че Пейдърсън скоро ще определи деня, в който трябва да се явя при него.

— Това зависи от теб, Франк. Мога да отсроча произнасянето на присъдата със седмица или дори с десет дни, ако това ще ти бъде от полза. Сигурен съм, че Шанън няма да възрази. Неприятното е само, че Джаспърс ще дойде утре да те потърси. Длъжен е да те задържи, щом му съобщят, че касационната ти жалба е отхвърлена. Ще побърза да те прибере, не му ли дадеш нещо. Но ще го уредим. Ако ти е нужно да останеш на свобода още известно време, предполагам, че той ще се съгласи да те пуска денем под надзора на помощник-шерифа, но се боя, че ще трябва да прекарваш нощта там. Станали са много строги след случая с Албъртсън от преди няколко години.

Стеджър имаше предвид един известен банков касиер, който бил пускан нощем от областния затвор уж под охраната на помощник-шерифа, но успял да избяга. По този повод към шерифа били отправени сериозни упреци и оттогава осъдените независимо от общественото и материалното им положение трябвало да остават поне през нощта в затвора.

Каупъруд размисляше спокойно и гледаше от прозореца на адвокатската кантора към Втора улица. Той не се страхуваше от неприятности с Джаспърс, след като вече беше опитал неговото гостоприемство, но не му беше приятно да прекарва нощите в затвора, щом това с нищо не намаляваше срока на присъдата му. При положение че нямаше възможност да бъде на свобода поне няколко месеца, беше все едно дали ще си урежда нещата от затворническата килия, или от кантората си на Трета улица. Имаше ли смисъл да разсъждава върху това? Предстоеше му да влезе в затвора и той трябваше да го направи час по-скоро. Нужни му бяха само ден-два, не повече, за да огледа всичко за последен път.

— Ако не предприемеш нищо и оставиш нещата да се развият по естествения ред, кога ще трябва да се явя за произнасянето на присъдата?

— Е, струва ми се, в петък или в понеделник — отвърна Стеджър. — Не зная как смята да постъпи Шанън. Мисля да отида при него след малко.

— Да, добре ще е да отидеш — каза Каупъруд. — А дали ще е в петък или в понеделник, все ми е едно. Ако успееш, все пак уреди за понеделник. Има ли някакъв начин да накараш Джаспърс да не ме закача дотогава? Той вече знае, че може да разчита на мен.

— Не съм сигурен, Франк, ще видя. Ще отида и ще поговоря с него довечера. Може би стотина долара ще го накарат да посмекчи строгите си правила.

Каупъруд се усмихна мрачно.