Финансист

— Вие сте негодник — каза Бътлър, който много ясно разбираше какви са подбудите на Каупъруд. — Според мен сте изнудвач и аз не бих искал което и да е от децата ми да бъде свързано по някакъв начин с вас. Но щом нещата са стигнали толкова далеч, не оспорвам, че ако бяхте свободен човек, най-добре би било Ейлийн да се омъжи за вас. Това е единственото почтено нещо, което бихте могли да направите, ако го искате, разбира се, а аз се съмнявам. Сега обаче е безсмислено да водим този разговор. Защо ви е нужно тя да се укрива някъде? Не можете да се ожените за нея. Не можете да получите развод. Затънали сте в дела с кредитори, трябва да се борите да не попаднете в затвора. Ейлийн ще бъде за вас допълнителен разход, а парите ще ви трябват за други неща. Защо трябва да я изтръгвате от един почтен дом и да я превръщате в жена, за която после ще се срамувате да се ожените, ако можете изобщо? Ако имахте поне малко мъжко достойнство и наистина изпитвахте онова, което се ласкаете да наричате любов, би трябвало да я върнете в нейния дом и да се стремите да запазите, доколкото все още е възможно, честта й. Но запомнете — в каквото и да сте я превърнали, аз не се съмнявам, че тя продължава да стои несравнимо по-високо от вас. Ако ви е останало някакво чувство за чест, няма да й позволите да опетни семейството си, да разбие сърцето на старата си майка и да затъне още по-дълбоко в позора си. Каква полза ще имате? Какво ще постигнете? Ей богу, щяхте да го разберете сам, ако имахте капка разум в главата си. Вместо да намалите неприятностите си, вие ги увеличавате. Един ден и тя няма да ви бъде благодарна за това.

Той замълча, силно учуден, че се е оставил да бъде въвлечен в разговор. Презрението му към Каупъруд беше толкова голямо, че не му се искаше дори да го погледне, но дългът му налагаше да върне Ейлийн на всяка цена у дома. Каупъруд го наблюдаваше с подчертано внимание, сякаш се стараеше да вникне дълбоко в думите му.

— Всъщност, мистър Бътлър — каза той, — аз изобщо не исках Ейлийн да напуска дома ви и тя сама ще го потвърди, ако я попитате. Направих всичко възможно да я разубедя, но тъй като тя беше твърдо решила да направи тази стъпка, не ми оставаше друго, освен да се погрижа да бъде настанена добре там, където отиде. Много е оскърбена, че сте пратили детективи да я следят. Това, както и настояването ви да замине някъде против волята си са главните причини да избяга. Аз не бях съгласен, уверявам ви. Вие забравяте понякога, мистър Бътлър, че Ейлийн вече е достатъчно голяма и има собствена воля. Сигурно си мислите, че дъщеря ви под мое влияние постъпва погрешно. Всъщност аз много я обичам — вече от три или четири години — и ако знаете какво нещо е любовта, ще разберете, че тя невинаги означава власт. Няма да проявя несправедливост към Ейлийн, ако кажа, че тя ми е влияла толкова, колкото и аз на нея. Цялата беда е в това, че я обичам. Вие идвате при мен и настоявате да ви върна вашата дъщеря. Аз обаче не знам дали съм в състояние да го направя. Не съм сигурен дали тя ще се вслуша в съвета ми. Би могла да ме упрекне дори, че вече не я обичам. А аз не искам да мисли така, защото не е вярно. Както ви казах, тя е дълбоко огорчена от начина, по който постъпихте с нея, и от настояването ви да напусне Филаделфия. Колкото мога да направя аз за завръщането й, толкова, ако не и повече, можете да направите вие. Бих могъл да ви кажа къде се намира, макар да не съм убеден, че е редно, но във всеки случай няма да го направя, преди да разбера как ще се отнесете към нея и към моето предложение.

Той замълча и погледна спокойно стария предприемач, който му отвърна с мрачен поглед.

— За какво предложение говорите? — попита Бътлър, заинтригуван от развитието на разговора.

Без да иска, той вече започваше да гледа на цялото положение от по-различен ъгъл. Картината придобиваше други очертания. Струваше му се, че Каупъруд е искрен. Кой знае, може обещанията му да са празни, но може и да обича Ейлийн и наистина да има намерение да се разведе и да се ожени за нея. Но нали каноните на католическата църква, пред която Бътлър благоговееше, не допускат развода? Според божиите закони и благоприличието е немислимо Каупъруд да изостави жена си и децата си и да се свърже с друга жена, пък дори тя да е Ейлийн и да го прави, за да я спаси. За обществото това е престъпление и то само доказва какъв негодник по природа е Каупъруд. Но Каупъруд не е католик и възгледите му не съвпадат с неговите, на Бътлър, а най-лошото е, че (донякъде поради темперамента на Ейлийн) той твърде много я беше злепоставил. Тя трудно би могла да бъде върната вече в правия път и затова въпросът си заслужаваше да се обмисли. Бътлър не можеше да се примири с такава женитба на Ейлийн, без да наруши верността си към църквата, но беше достатъчно разумен, за да отдаде нужното внимание на думите на Каупъруд. Освен това искаше Ейлийн да се върне на всяка цена и знаеше, че отсега нататък тя до голяма степен ще решава сама бъдещето си.