Финансист

Дойде денят, в който по нареждане на шерифа в двете къщи на Джирард Авеню трябваше да се проведе търг. Публиката бе пусната свободно да се разхожда из стаите и да разглежда картини, статуи и други художествени произведения, които щяха да станат собственост на купувачите, предложили най-висока цена. Каупъруд беше известен като любител на изкуството и колекционер и за тази известност допринасяха не само действителната стойност на събраните от него предмети, а и преценките на познавачи като Нортън Флечър, Уилтън Елсуърт, Гордън Стрейк — изтъкнати архитекти и търговци на художествени произведения, с чието мнение и вкус се съобразяваха във Филаделфия. Прекрасните предмети, които Франк така ценеше: бронзови статуетки от епохата на разцвета на италианското Възраждане, грижливо подбираното венецианско стъкло, скулптурите на Пауърс, Хосмър и Торвалдсен — неща, които след трийсет години щяха да предизвикват само пренебрежителни усмивки, но които тогава се ценяха високо, — картини на видни американски художници от Джилбърт до Истман Джонсън, а и някои платна от съвременната френска и английска школа — всичко се разпродаде на безценица. По това време във Филаделфия не разбираха много от изкуство, някои картини не получиха подобаващата оценка и бяха продадени далеч под действителната им стойност. Стрейк, Нортън и Елсуърт присъстваха на разпродажбата и накупиха, каквото можаха.

Сенаторът Симпсън, Моленхауър и Стробик също дойдоха да видят има ли нещо интересно. Бяха дошли и цяла група по-дребни политици. Най-доброто от всичко, което се предлагаше, премина в ръцете на сериозния ценител на истинското изкуство Симпсън. Той купи витринката с венецианско стъкло, две високи ориенталски вази на бели и сини шарки, четиринайсет предмета от нефрит, сред които и една прозрачна мрежа за прозорец в нежен бледозелен цвят. Моленхауър успя да вземе мебелите и украсата от преддверието и салона на Хенри Каупъруд, а Едуард Стробик — две спални гарнитури от птичи явор на много ниска цена. Адам Дейвис, който също дойде на търга, купи писалището в стил „бул“, на което така много държеше старият Каупъруд. Флечър Нортън се сдоби с четири гръцки вази, един каликс, кана за вода и две амфори, които смяташе за прекрасни произведения на изкуството и навремето сам беше продал на Каупъруд. Много други ценни неща, включително и един сервиз за хранене от севърски порцелан, голям стенен гоблен, няколко бронзови статуетки от Барп, картини от Детай, Фортюни и Джордж Инес купиха Уолтър Лий, Артър Ривърс, Джоузеф Зимерман, съдията Кичън, Харпър Стеджър, Терънс Релихан, Тренър Дрейк, мистър и мисис Саймън Джоунс, У. С. Дейвисън, Фруън Касън, Флечър Нортън и съдията Рафалски.

Четири дни след началото на търга двете къщи бяха вече съвсем празни. Дори вещите от къщата на Северна Десета улица 931, които след напускането й бяха дадени на съхранение в един склад, бяха извадени и разпродадени заедно с останалите. И едва сега родителите на Каупъруд си обясниха промяната, настъпила в отношенията между сина им и жена му. Никой от семейството не присъства на тягостната подялба. Ейлийн, като прочете за търга във вестниците — тя добре знаеше какво означаваха за Каупъруд всички тези красиви предмети и колко скъпи бяха някои от тях на самата нея, — дълбоко се разстрои. Унинието й обаче не продължи дълго, защото беше твърдо убедена, че един ден Франк ще излезе на свобода и ще се издигне още по-високо във финансовия свят. Сама не можеше да си обясни откъде идваше тази увереност, но тя наистина се таеше в душата й.

ГЛАВА LV

Междувременно Каупъруд беше прехвърлен при друг надзирател и в друга килия, която се намираше на първия етаж на крило номер три. По своите размери килията не се различаваше от останалите — беше дълга пет и широка три метра, — към нея обаче имаше дворче, за което вече стана дума. Два дни преди преместването му при Каупъруд дойде директорът на затвора Десмас и поговори с него през решетъчната врата.

— В понеделник ще ви преместят оттук — каза Десмас спокойно и отмерено както обикновено. — Ще ви настанят в килия с дворче, макар че то няма да ви бъде от голяма полза — разрешаваме да се прекарва в него само половин час на ден. Вече предупредих надзирателя, че при вас ще идват хора във връзка с деловите ви въпроси. Той няма да ви създава затруднения. Гледайте само посещенията да не са прекалено дълги н всичко ще бъде наред. Реших, че ще е най-подходящо за вас да се заемете с плетене на столове. Работата е лека, но ще поглъща изцяло вниманието ви.