Финансист

— Да, същият — отвърна надзирателят, доста поласкан от проявената почтителност и силно заинтересован от възможностите, които му разкриваше ново го запознанство. Той просто нямаше търпение да поразпита Каупъруд и да разбере що за човек е. — Ще се убедите, че тук е доста по-различно, отколкото горе — подхвърли Бонхаг. — Не е така задушно. Вратата към дворчето е голямо предимство.

— Да, да, разбирам. Значи това е дворчето, за което ми говореше мистър Десмас — съобразително отвърна Каупъруд.

Ушите на Бонхаг трепнаха като на послушен кон при произнасянето на магическото име. Щом Каупъруд е толкова близък с Десмас, че той предварително му е описал новата килия, значи трябва да бъде особено внимателен към него.

— Да, това е. Голяма полза от него обаче няма — допълни надзирателят, — тъй като не е разрешено да прекарвате там повече от половин час на ден. А би било чудесно човек да може да поостане и по-дълго.

Това беше първият намек за възможни отстъпки срещу заплащане и Каупъруд го разбра веднага.

— Колко жалко — каза той. — Нима дори е добро поведение не може да се извоюва това право?

Очакваше Бонхаг да му отговори, но той продължи, сякаш не бе чул нищо.

— Ще трябва да ви науча на занаят. Директорът каза, че ще се заемете с плетене на столове. Ако искате, можем да започнем още сега.

Без да дочака съгласието на Каупъруд, той излезе и след малко се върна с три небоядисани стола без седалки и с вързоп тръстикова слама, която остави на пода. И се зае разпалено да обяснява:

— Гледайте внимателно! — каза той и започна да показва на Каупъруд как да преплита сламата, като предварително я прекарва през малките дупки по края на стола, как да я подрязва и да я пристяга с дървени клечици.

След това донесе шило, чукче, кутия с клечици и клещи. Като показа няколко пъти как се получават едни или други геометрични фигури от стебла с различна дължина, Бонхаг остави Каупъруд да опита сам и започна да го наблюдава през рамото му. Финансистът, който бързо схващаше всичко, независимо дали е от областта на умствения или на физическия труд, веднага се залови за работа с присъщата му енергия и само след пет минути вече доказа на Бонхаг, че може да извършва тези операции не по-зле от който и да е друг. Ловкостта и бързината щяха да дойдат, разбира се, с практиката.

— Добре го правите — каза надзирателят. — Трябва да изплитате на ден по десет. Първите няколко дни няма да се броят, докато свикнете. А след това ще намина да видя как се справяте. За окачването на кърпата на вратата знаете, нали? — попита той.

— Да, мистър Чейпин ми обясни — отвърна Каупъруд. — Вече зная, струва ми се, повечето от правилата и ще се постарая да не ги нарушавам.

През следващите дни много неща в затворническия бит на Каупъруд се измениха, но това не беше достатъчно, за да стане животът му поносим. Докато го обучаваше да плете столове, Бонхаг недвусмислено му намекна, че би могъл да му направи още много услуги. Една от подбудите за тази готовност беше по-особена — Бонхаг не можеше да се примири, че при Стенър идват повече посетители, отколкото при Каупъруд, че на бившия ковчежник от време на време изпращат кошници с плодове, които той дава на надзирателя, че на жена му и децата му разрешават да го посещават извън определените дни. Бонхаг направо завиждаше. Откъде-накъде колегата надзирател ще му се перчи и ще му разказва колко хубаво живеят в крило номер четири. На Бонхаг много му се искаше Каупъруд да се оживи, да вдигне глава и да покаже, че и той не е случаен човек, че не е кой да е.

Ето защо един ден му заговори съвсем целенасочено.

— Виждам, че при вас всеки ден идват адвокатът и съдружникът ви. Не ви ли се иска да се видите и с някой друг? Вярно, не позволяват съпругите или сестрите, или разните там роднини да идват извън определените дни. — Бонхаг замълча и погледна многозначително Каупъруд, за да му даде да разбере, че е решил да му довери нещо много тайно. — Не всички правила обаче се спазват тук съвсем точно — добави той.

Каупъруд не беше човек, който би изтървал удобния случай. Той леко се усмихна, донякъде, за да изрази радостта си, но най-вече, за да покаже на Бонхаг колко му е благодарен, и каза:

— Работата е деликатна, мистър Бонхаг, макар че, както предполагам, вие по-добре от мнозина други разбирате в какво положение се намирам и затова ще ви отговоря открито. Има, разбира се, хора, които биха искали да ме посетят, но аз не смеех да ги каня, не знаех дали ще може да се уреди. Ако е възможно, ще ви бъда много благодарен. Ние с вас сме практични хора и аз отлично знам, че когато ти правят услуга, не бива да забравяш на кого си задължен за нея. Ако можете с нещо да облекчите поне малко положението ми тук, ще ви покажа, че умея да ценя добрината. Нямам пари в себе си, но винаги мога да си набавя и ще се постарая да ви се отблагодаря както се полага.

Малките месести уши на Бонхаг пламнаха. Ето какво отдавна искаше да чуе той.