Читаем Финансист полностью

Директорът и неколцина негови приятели политици извличаха добри доходи от труда на затворниците. Работата, която им се възлагаше, наистина беше лека и не особено сложна, произведените предмети веднага се разпродаваха, а печалбите отиваха в джобовете на директора и приятелите му. Ето защо беше изгодно всички затворници да работят, а и за тях самите това беше полезно. Каупъруд се зарадва, че ще върши нещо, тъй като нямаше особена склонност да чете книги, а и разговорите е Уингейт във връзка със съвместната им дейност и разчистването на стари сметки не бяха достатъчни, за да погълнат изцяло ума му. В същото време неволно си помисли, че щом сега изглеждаше така чужд на самия себе си, колко ли щеше да се усили това усещане, когато започнеше да плете столове, седнал зад решетката. Той обаче побърза да благодари на Десмас за грижата, а също и за чаршафите и тоалетните принадлежности, които току-що бе получил.

— Няма защо, това е дреболия — добродушно и приветливо отвърна Десмас, който беше започнал да изпитва голяма симпатия към Каупъруд. — Много добре съм разбрал вече, че и тук както навсякъде има хора и хора. Ако човек е свикнал с тези неща и има желание да се поддържа чист и спретнат, няма защо да му преча.

Новият надзирател, при когото сега попадна Каупъруд, по нищо не приличаше на Елайъс Чейпин. Наричаше се Уолтър Бонхаг, беше едър трийсет и седем годишен флегматичен, но хитър мъжага, чиято основна цел в живота бе, използвайки служебното си положение, да донажда по малко редовната си заплата. Поведението на Бонхаг даваше основание да се предположи, че е доносник на Десмас, но това беше вярно само донякъде. Познавайки добре хитростта и раболепността на Бонхаг, изключителния му усет и за собствената, и за чуждата изгода, Десмас инстинктивно бе разбрал колко лесно могат да се осигурят известни привилегии за един или друг затворник, стига само да се намекне на надзирателя, че това е нужно или желателно. С други думи, ако Десмас имаше дори и най-малък интерес към някой затворник, не беше нужно да съобщава това на Бонхаг; достатъчно беше да промърмори само, че едикой си е привикнал на съвсем друг живот или че поради тежките му преживявания в миналото едно по-грубо отношение би му се отразило зле, и Бонхаг се превръщаше в олицетворение на любезността. Лошото беше само, че на по-умните или поне на по-досетливите вниманието му не беше особено приятно, тъй като явно беше предизвикано от корист, иначе с по-бедните или по-недосетливите едва ли щеше да се държи така грубо и надменно. Един от постоянните източници на доходи за Бонхаг беше продажбата на стоки, които тайно внасяше в затвора. Правилникът строго забраняваше — поне на книга — да се доставят на затворниците неща, които не се продаваха в склада на затвора: хубав тютюн, хартия за писма, перодръжки, мастило, уиски, пури или каквито и да било деликатеси. От друга страна, а това беше изгодно за Бонхаг, на затворниците предлагаха долнокачествен тютюн, негодни за ползване перодръжки, мастило и хартия, които никой поне малко уважаващ себе си човек не би употребил, ако има възможност да се сдобие с по-добри. Уискито беше под пълна възбрана, деликатесите — също, тъй като от тях би проличало прекалено привилегированото положение на оня, който ги получава. И въпреки всичко те се внасяха в затвора. Ако затворникът имаше пари и искаше да си достави нещо чрез Бонхаг, сигурно беше, че ще го получи. С пари можеше да се купи привилегията да станеш „доверен“ и да излизаш в главния двор на затвора или правото да стоиш в дворчето по-дълго от разрешения половин час на ден.

Колкото и да изглежда странно, но за Каупъруд се оказа много полезно обстоятелството, че Бонхаг бе близък с надзирателя на Стенър. Поради застъпничеството на политическите му приятели към бившия ковчежник се отнасяха твърде снизходително и Бонхаг беше научил това. Бонхаг не обичаше да чете вестници и трудно се ориентираше в политическите събития, но знаеше, че в миналото Каупъруд и Стенър са били хора важни и че от двамата Каупъруд е бил по-важният. Освен това Бонхаг беше научил, че Каупъруд все още има пари. Съобщи му го един от затворниците, който имаше право да чете вестници, Затова Бонхаг извън препоръката, дадена му със заобикалки от Десмас, желаеше да услужи с каквото може на Каупъруд, разбира се, срещу възнаграждение.

В деня, в който Каупъруд се настаняваше в новата килия, Бонхаг се приближи лениво към все още отворената врата и с доста дружелюбен тон попита:

— Е, пренесохте ли си всичко?

Всъщност той беше длъжен да заключи вратата веднага щом затворникът се настанеше в килията.

— Да, сър — отвърна Каупъруд, който предвидливо бе научил от Чейпин името на новия надзирател. — Вие сте мистър Бонхаг, предполагам?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Точка опоры
Точка опоры

В книгу включены четвертая часть известной тетралогия М. С. Шагинян «Семья Ульяновых» — «Четыре урока у Ленина» и роман в двух книгах А. Л. Коптелова «Точка опоры» — выдающиеся произведения советской литературы, посвященные жизни и деятельности В. И. Ленина.Два наших современника, два советских писателя - Мариэтта Шагинян и Афанасий Коптелов,- выходцы из разных слоев общества, люди с различным трудовым и житейским опытом, пройдя большой и сложный путь идейно-эстетических исканий, обратились, каждый по-своему, к ленинской теме, посвятив ей свои основные книги. Эта тема, говорила М.Шагинян, "для того, кто однажды прикоснулся к ней, уже не уходит из нашей творческой работы, она становится как бы темой жизни". Замысел создания произведений о Ленине был продиктован для обоих художников самой действительностью. Вокруг шли уже невиданно новые, невиданно сложные социальные процессы. И на решающих рубежах истории открывалась современникам сила, ясность революционной мысли В.И.Ленина, энергия его созидательной деятельности.Афанасий Коптелов - автор нескольких романов, посвященных жизни и деятельности В.И.Ленина. Пафос романа "Точка опоры" - в изображении страстной, непримиримой борьбы Владимира Ильича Ленина за создание марксистской партии в России. Писатель с подлинно исследовательской глубиной изучил события, факты, письма, документы, связанные с биографией В.И.Ленина, его революционной деятельностью, и создал яркий образ великого вождя революции, продолжателя учения К.Маркса в новых исторических условиях. В романе убедительно и ярко показаны не только организующая роль В.И.Ленина в подготовке издания "Искры", не только его неустанные заботы о связи редакции с русским рабочим движением, но и работа Владимира Ильича над статьями для "Искры", над проектом Программы партии, над книгой "Что делать?".

Афанасий Лазаревич Коптелов , Виль Владимирович Липатов , Дмитрий Громов , Иван Чебан , Кэти Тайерс , Рустам Карапетьян

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Cтихи, поэзия / Проза / Советская классическая проза
Норвежский лес
Норвежский лес

…по вечерам я продавал пластинки. А в промежутках рассеянно наблюдал за публикой, проходившей перед витриной. Семьи, парочки, пьяные, якудзы, оживленные девицы в мини-юбках, парни с битницкими бородками, хостессы из баров и другие непонятные люди. Стоило поставить рок, как у магазина собрались хиппи и бездельники – некоторые пританцовывали, кто-то нюхал растворитель, кто-то просто сидел на асфальте. Я вообще перестал понимать, что к чему. «Что же это такое? – думал я. – Что все они хотят сказать?»…Роман классика современной японской литературы Харуки Мураками «Норвежский лес», принесший автору поистине всемирную известность.

Ларс Миттинг , Харуки Мураками

Зарубежная образовательная литература, зарубежная прикладная, научно-популярная литература / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза