ФОР

– А какво искаш да направи? – отговарям ù възможно най-меко. Тоест не особено меко. – Да го порицае ли? Ал е вече мъртъв. Той не може да ни чуе, прекалено късно е.

– Не става дума за Ал – заявява тя. – Става дума за всички ония, които сега стоят и слушат. Всички ония, за които да се хвърлят в Бездната, вече е възможен изход. И защо да не го направят, след като после ще ги мислят за герои? Защо да не постъпят като Ал, ако после имената им ще се помнят? – Разбира се, че става дума за Ал и тя го знае много добре. – Това е... – Напряга се, бори се със себе си. – Не мога... Такова нещо никога не би се случило при Аскетите! Нищо такова! Никога! Това място погълна и съсипа Ал и не ми пука, че като го казвам, може пак да бъда обявена за Дървена. Не ми пука!

Параноята ми е толкова дълбоко вкоренена в мен, че автоматично се обръщам към камерата на стената, маскирана като синя лампа точно над чешмичката. Хората в контролния център могат да ни видят и ако нямаме късмет, могат да решат точно в този момент и да ни чуят. Представям си ясно как Ерик обявява Трис за кастова предателка, а също и тялото ù на настилката край релсите...

– По-полека, Трис – казвам ù.

– Само това ли ще кажеш? – мръщи ми се тя. – Просто да го давам по-полека? Това ли е всичко?

Разбирам, че отговорът ми не е бил точно това, което е очаквала, но за някого, който току-що буйно е възнегодувал срещу безразсъдството на Безстрашните, тя определено се държи съвсем като една от тях.

– Да знаеш, че с нищо не си по-добра от Прямите! – заявявам. Те винаги приказват, без да мислят за последствията. Издърпвам я настрана от чешмичката и когато я приближавам, виждам как тъжните ù очи се взират в подземната река. Не мога да се сдържа, не и след като тъкмо е била нападната и кой знае какво щеше да ù се случи, ако не бях чул писъка ù. – Слушай внимателно, защото няма да повтарям! – Поставям ръце върху раменете ù. – Наблюдават те. Специално теб.

Спомням си как я гледаше Ерик, докато мятах ножове по нея. А също и въпроса му за изтритата информация за една от симулациите ù. Обясних, че е повреда от теч, а той отбеляза колко интересно е тя да се случи след по-малко от пет минути от края на симулацията на Трис.

– Разкарай се от мен! – казва тя.

Правя го незабавно. Не ми харесва да чувам гласа ù по този начин.

– И теб ли наблюдават?

Винаги са го правели и винаги ще го правят.

– Опитвам се да ти помогна, но ти не приемаш чужда помощ.

– Да, точно така. Твоята помощ – отговаря тя. – Като пронизваш с нож ухото ми, подиграваш ми се и ме овикваш най-много от всички останали, ми е от голяма помощ, няма що.

– Да ти се подигравам ли? Говориш за случая с ножовете? Тогава изобщо не ти се подигравах! – Клатя глава. – Само исках да ти припомня, че ако се провалиш, някой друг ще трябва да заеме мястото ти.

За мен това изглеждаше очевидно в този момент. Мислех си, че тъй като тя явно ме разбира по-добре от повечето хора, е схванала и това. Разбира се, че не е. Все пак не чете мисли.

– Защо? – пита ме.

– Защото... си от Аскетите – отговарям. – И... когато се жертваш за някой друг, в този момент си най-смела. На твое място щях повече да се постарая и да се престоря, че съм преодолял инстинкта си за жертвоготовност. Ако някои неподходящи хора го усетят... няма да е добре за теб.

– Защо? Каква е причината да се интересуват от моите намерения?

– Твоите намерения са единственото, което ги интересува. Опитват се да ти внушат, че за тях са важни делата ти, но изобщо не е така. Задачата им е не да действаш по определен начин. Те целят ти да мислиш по определен начин, за да могат да четат в теб като в отворена книга. И да не представляваш опасност за тях.

Опирам ръка на стената до главата ù и се надвесвам по-близо до нея, като си мисля за татуировката на гърба си. Не слагането ù ме направи кастов предател, а това, което означава за мен – бягство от тесногръдото мислене на която и да е каста, от мисленето, което отпъжда надалече различни мои страни и ме смалява само до една-единствена моя версия.

– Не разбирам защо ги интересува какво мисля, след като действам според техните изисквания – казва тя.

– Ти действаш по начин, по който са ти внушили, че искат от теб. Но какво става, когато природата ти на Аскет те подтикне да извършиш нещо различно, нещо, което те не желаят?

Колкото и да ми е симпатичен, Зийк е идеалният пример – роден Безстрашен, възпитан като Безстрашен, избрал да бъде Безстрашен. Мога да разчитам на него да подхожда към всичко по един и същи начин. Така е обучен още от рождението си. За него не съществуват различни варианти.

– Може да нямам нужда от помощта ти. Не ти ли е хрумвало подобно нещо? – Иска ми се да се разсмея при този ù въпрос. Естествено, че няма нужда от помощта ми. Кога изобщо е ставало дума за това? – Както ти е известно, аз не съм слаба и беззащитна. Мога и сама да се справя.