ФОР

В този момент съм готов да приема неизбежността на чувствата си, макар и не с радост. Трябва да говоря с някого. Трябва да се доверя на някого. И по някакъв начин знам, просто знам, че това е тя.

Ще трябва да започна, като ù кажа името си.

+ + +

Настигам Ерик на опашката за закуска и заставам зад него с таблата си, докато той си сипва бъркани яйца с дълга лъжица.

– Ако ти кажа, че снощи един послушник е бил нападнат от няколко други – заговарям го, – ще ти пропука ли изобщо?

Той избутва яйцата в единия ъгъл на чинията си и вдига рамене.

– Ще ми пропука, че инструкторът им не е способен да ги контролира – заявява той, а аз си взимам купичка мюсли. Забелязва разранените ми кокалчета. – Ще ми пропука, че това е втората атака под негово наблюдение... докато родените Безстрашни не дават вид да имат такива проблеми.

– Напрежението сред трансферите е по-високо по принцип, защото те не се познават предварително помежду си, не познават и кастата, освен това идват от различни места – отговарям. – А ти като техен лидер не си ли отговорен да ги държиш под контрол?

Той добавя няколко препечени филийки към яйцата си, навежда се към ухото ми и просъсква:

– Вървиш по тънък лед, Тобиас. Споровете с мен пред послушниците. „Загубеният“ запис от симулация. Очевидните ти пристрастия към послушниците с по-ниски резултати в класирането. Вече дори и Макс е съгласен с мен. Ако имаше нападение, не мисля, че щеше да е много доволен от теб, и едва ли щеше да възрази, ако предложех да бъдеш освободен от поста си.

– И тогава ти би останал без инструктор седмица преди края на инициацията.

– Ще я завърша сам.

– Мога да си представя какво ще настане под твоя зорък поглед – присвивам очи. – Дори няма да има нужда да гоним част от тях чрез класирането – ще си умират и ще се осакатяват самички.

– Ако не внимаваш, няма да ти се налага да си представяш нищо. – Той стига края на редицата с храната и се обръща с лице към мен. – Състезателната обстановка създава напрежение, Фор. В реда на нещата е това напрежение да бъде освобождавано някак. – Усмихва се леко и кожата между пиърсингите му се опъва. – Едно нападение би ни показало кои са силните и кои са слабите в реална ситуация, не мислиш ли? И по този начин няма да разчитаме единствено на резултатите от тестовете... в случай че такова нещо се случи.

Изводът е ясен: като оцеляла от нападението, Трис би била считана за по-слаба от другите послушници и оттук подходяща за елиминация. Ерик не би се занимавал да помага на жертвата, вместо това би препоръчал прогонването ù от Безстрашните, както стори с Едуард, преди той да напусне по собствено желание. Не искам Трис да бъде изпратена при безкастовите.

– Добре – казвам безгрижно. – В такъв случай е хубаво, че скоро не е имало нападения.

Сипвам малко мляко върху мюслито си и поемам към масата си. Ерик няма да стори нищо на Питър, Дрю или Ал, а аз също не мога, без да прекрача границата и да пострадам от последствията. Но може би няма нужда да се захващам с това сам. Поставям таблата си между Зийк и Шона и казвам:

– Трябва ми помощта ви за нещо.

+ + +

След като приключвам с обясненията за зоната на страха и послушниците са освободени за обяд, издърпвам Питър в стаята за наблюдение, намираща се точно до самата стая за симулации. Тук има два реда столове, подготвени за послушниците, когато ще чакат последния си тест. Зийк и Шона също са тук.

– Трябва да си поприказваме – обяснявам.

Зийк залита към Питър и го блъсва със застрашителна сила в бетонната стена. Питър си удря главата и потръпва.

– Хей, ти! – казва Зийк и Шона пристъпва към тях, като върти нож върху дланта си.

– Това пък какво е? – пита Питър, без да изглежда и леко притеснен дори когато Шона задържа ножа в ръка и го допира до бузата му. – Опитвате се да сплашите мен? – Подсмихва се подигравателно той.

– Не – отговарям, – опитвам се да отправя послание. Ти не си единственият тук, които има приятели, склонни да причинят малко щети.

– Не мисля, че на инструкторите им е разрешено да заплашват послушници. – Питър ме поглежда с разширени очи и може би щях да преценя погрешно по този поглед, че той е невинен, ако не бях наясно какво представлява в действителност. – Но ще трябва да питам Ерик... просто за да съм сигурен.

– Аз не те заплашвам – казвам. – Дори не те докосвам. И според кадрите от тази стая, които се виждат на екраните в контролния център, в момента ние дори не сме тук.

Зийк не успява да се сдържи и се ухилва. Това беше негова идея.

– Аз съм тази, която те заплашва – изръмжава Шона. – Още един изблик на насилие, и ще ти преподам урок по правосъдие. – Тя задържа ножа над окото му и го спуска бавно надолу, като леко натиска клепача му. Питър замръзва и едва диша. – Око за око. Синина за синина.