Героят

Мощен рев над мен разтърси земята и когато хвърлих поглед назад, видях огромно огнено кълбо да се надига от мястото, където беше приземен цепелинът в най-горната част на летищната площадка. По цялото продължение на военноморската база избухнаха оранжеви пламъци от всеки един от пирамидалните докове. Бяха избухнали едновременно. Резултатът беше абсолютно зашеметяващ. Бързо хвърлих поглед към войниците, които ме преследваха — бяха спрели, шокирани от случващото се. Още една оглушителна огнена експлозия изригна над нас и трусът събори всички на земята. Направих усилие да се закрепя върху наклонената стена. Движи се, движи се, движи се! На последните няколко метра от стената на базата залитнах надолу и паднах по колене на земята. Светът се завъртя. Чувах единствено виковете на войниците и рева от адските огньове, осветяващи военноморските бази.

Нечии ръце ме сграбчиха. Опитах се да се съпротивлявам, но не ми беше останала сила. Внезапно ръцете ме пуснаха и до себе си чух един познат глас. Обърнах се изненадано. Кой беше това? Паскао. Името му е Паскао.

Светлосивите му очи се присвиха — той ме хвана за ръката и ме накара да се затичам.

— Радвам се да те видя жив. Да вземем мерки това да остане така.

Джун

ОТ „БАНК ТАУЪР“, В ЦЕНТЪРА НА ЕЛ ЕЙ, можех да видя гигантските кълба от оранжеви пламъци, които осветяваха военноморските бази по продължението на брега. Взривовете бяха огромни, озаряваха далечния край на небето с ослепителна светлина и отекваха във въздуха, а мощта им разклащаше стъклата на прозорците на кулата, от която наблюдавах случващото се. Персоналът на болницата кръжеше около мен сред настъпилата суматоха. Лабораторните екипи подготвяха Идън и Тес за евакуация.

Получих обаждане от Паскао.

— Дей е с мен — извика той. — Чакай ни отпред.

Коленете ми омекнаха от облекчение. Той е жив. Оцелял е. Надникнах в стаята на Тес, където тя беше настанена в инвалидна количка, и вдигнах палци нагоре. Тес се разведри, въпреки омаломощението си. Извън кулата видях как сянката, която бе погълнала нашата сграда, се раздвижи — цепелинът на колониите, кръжащ над нас, се отдалечаваше, за да се включи в битката. Сякаш нашите експлозии бяха разбунили гнездо на оси — дузина изтребители на колониите излетяха от палубата му, както и от палубите на далечните, повредени въздушни кораби и бързо сформираха ескадрили в небето. Те бяха посрещнати от изтребителите на републиката.

Побързай, Антарктида. Моля те.

Изстрелях се от лабораторията и слязох по стълбите към фоайето на „Банк Тауър“. Хаосът беше навсякъде. Войници на републиката бързо минаха покрай мен, като размазани петна от снимка, докато други се събраха пред входната врата, за да попречат на някой друг да влезе.

— Влизането в болницата е забранено! — извика един от тях. — Изведете ранените от другата страна на улицата — евакуираме се!

Екраните, наредени в коридора, показваха сцени на сблъсъци по улиците между републикански войници и войски на колониите… и за моя изненада граждани на републиката, хванали всевъзможни оръжия, се присъединяваха, за да отблъснат колониите. По пътищата горяха пожари. В дъното на всеки екран с получерни, заплашителни букви вървеше текстът:

ВСИЧКИ ВОЙНИЦИ НА РЕПУБЛИКАТА ДА ПРЕКРАТЯТ КАПИТУЛАЦИЯТА. ВСИЧКИ ВОЙНИЦИ НА РЕПУБЛИКАТА ДА ПРЕКРАТЯТ КАПИТУЛАЦИЯТА.

Присвих се уплашено при вида на тази сцена, макар че ние бяхме планирали точно това.

Отвън шумът от битката беше проглушителен. Изтребители преминаваха над нас с рев, докато други кръжаха точно над „Банк Тауър“, подготвяйки се да защитават най-високата сграда в Ел Ей, ако — когато — колониите се опитаха да я атакуват. Видях подобни формации над важни сгради в центъра.

— Хайде, Дей — измърморих и огледах близките улици за следи от неговата светла коса или от бледите очи на Паскао.

Дълбок трус разтърси земята. Още една топка от оранжеви пламъци експлодира зад няколко реда сгради, след което два изтребителя на колониите преминаха с бръмчене, следвани плътно от самолет на републиката. Звукът беше толкова силен, че притиснах ръце до ушите си, докато те не изчезнаха.

— Джун? — Гласът на Паскао дойде през слушалката, но аз едва го чувах. — Почти пристигнахме. Къде си?

— Пред „Банк Тауър“ — провикнах се, надвиквайки шума.

— Трябва да се евакуираме — веднага отговори той. — Получавам информация от хакерите ни — колониите възнамеряват да атакуват града в рамките на час…

Точно намясто един изтребител на колониите изсвистя над мен и миг по-късно огромна експлозия избухна в най-горната част на „Банк Тауър“. Войниците около мен крещяха предупреждения за падащи стъкла от най-високите етажи. Скочих назад към безопасния вход на сградата. Отломки заваляха като при гръмотевична буря, смачквайки джипове и пръскайки се на милиони парчета.

— Джун? — Гласът на Паскао, вече съвсем ясно разтревожен, отново се обади. — Джун… добре ли си?