Героят

Отговорът „Гледката вероятно ще е по-хубава без всичките въздушни кораби на колониите, застанали на пътя й“, беше на върха на езика ми, но го преглътнах с известно усилие и направих, както ми нареди. Усмихна се, когато се спрях до него, а аз се постарах да не поглеждам към изкуствените му очи.

— Я се виж само: толкова млад и с такова свежо лице. — Той ме тупна по гърба. — Постъпи правилно, като дойде тук, нали знаеш. — Той отново погледна към Лос Анджелис. — Виждаш ли всичко това? Какъв е смисълът да останеш верен на него? Сега ти си гражданин на колониите и вече няма да ти се налага да се съобразяваш с покварените закони на републиката. Ще се отнасяме с теб и брат ти толкова добре, че скоро ще се питаш защо въобще си се колебал да се присъединиш към нас.

С периферното си зрение взех под внимание възможните пътища за бягство.

— Какво ще стане с хората от републиката?

Канцлерът докосна замислено устни.

— Сенаторите, за съжаление, няма да са особено щастливи, а що се касае до самия Електор… е, може да има само един истински владетел на една страна и аз вече съм тук. — Той ми хвърли усмивка, която бе на границата на доброжелателното и в пълен контраст с думите, които в действителност изрече. — Ние с него си приличаме много повече, отколкото си мислиш. Ние не сме жестоки. Просто сме практични. А и знаеш колко сложно може да се окаже да се разправяш с предатели.

Побиха ме тръпки по гърба.

— А кандидатите за принцепс? — повторих. — Ами патриотите? Това беше част от сделката, нали помните?

Канцлерът кимна.

— Разбира се, че си спомням. Дей, има някои обстоятелства за хората и обществото, които ще научиш, когато станеш по-голям. Понякога просто трябва да вършиш нещата по трудния начин. Сега, преди да си изпаднал в паника, искам да знаеш, че госпожица Ипарис няма да бъде наранена. Вече имаме планове да я помилваме заради теб, като се вземе предвид, че ще ни помогнеш. Част от сделката, точно както каза, а аз не се отмятам от думите си. Останалите кандидат-принцепси ще бъдат екзекутирани заедно с Електора.

Екзекутирани. Толкова лесно, просто така. При спомена за проваленото покушение над Андън усетих гадене. Този път той можеше и да няма такъв късмет.

— Достатъчно е, че ще пощадите Джун — успях да изрека задавено — и че няма да нараните патриотите или брат ми. Но все още не сте отговорили на първия ми въпрос. Какво ще се случи с народа на републиката?

Канцлерът ме погледна и се доближи към мен.

— Кажи ми, Дей, смяташ ли, че масите имат правото да вземат решения от името на цяла една нация?

Обърнах се, за да погледна града. От тук до долу, където бяха военноморските бази, падането щеше да трае дълго — трябваме да намеря начин да намаля скоростта.

— Законите, които влияят върху цяла една нация, също така засягат и всеки един отделен индивид, нали? — отвърнах, като се опитах да го предизвикам. Надявах се, че звукозаписното устройство улавяше всичко това. — Така че е нормално хората да имат право да допринесат за тези решения.

Канцлерът кимна.

— Честен отговор. Но честността не дава власт на нациите, нали така, Дей? Чел съм истории за народи, където всеки човек получава равен старт в живота, където всички допринасят за по-голямото благо и никой не е по-богат или по-беден от останалите. Мислиш ли, че тази система е ефикасна? — Той поклати глава. — Не и сред хората, Дей. Това е нещо, което ще научиш, когато пораснеш. По природа хората са безчестни, нелоялни и интриганти. Трябва да бъдеш внимателен с тях — трябва да намериш начин да ги накараш да, че се грижиш за всяка една тяхна прищявка. Масите не могат да функционират самостоятелно. Те се нуждаят от помощ. Не знаят какво е добро за тях. А що се касае до въпроса: какво ще се случи с хората на републиката? Добре, Дей, ще ти кажа. Всички като цяло ще се изпълнят с вълнение при възможността да бъдат интегрирани в нашата система. Те ще научат всичко, което трябва да знаят, и ние ще се уверим, че всички ще бъдат полезни. Ще бъде като една добре смазана машина.

— Всичко, което трябва да знаят?

— Да. — Той прибра ръце зад гърба си и вдигна брадичка. — Наистина ли вярваш, че хората могат да вземат сами всички свои решения? Какъв зловещ свят. Хората невинаги знаят какво наистина искат. Трябва да знаеш това по-добре от всеки. Дей, с твоя неотдавнашен призив в подкрепа на Електора и с обръщението, което ще ни посветиш днес. — Той наклони леко глава, докато говореше. — Правиш това, което е необходимо.

Правиш това, което е необходимо. Остатъци от философията на бившия Електор на републиката — остатъци от нещо, което без значение в коя страна се намирах, сякаш никога не се променяше. Външно изразих съгласието си, като кимнах, но отвътре усетих внезапно колебание дали да изпълня плана си.

Той те провокира — напомних си, изцяло погълнат от борбата. — Ти не си като канцлера. Ти се бориш за народа.

Бориш се за нещо истинско. Нали?