Героят

Приклекнах в бойна позиция, когато всички войници се втурнаха към мен едновременно. Тесният коридор мигновено ми свърши хубава работа — вместо с петима, ми се налагаше да се справям само с двама войници наведнъж. Гмурнах се под замаха на първия, извадих ножа от ботуша си и с цялата си ярост разрязах прасеца му. Острието разкъса без никакво усилие плата на панталона и сухожилието му. Войникът изкрещя. Мигновено кракът му се огъна и той рухна на пода, свит на кълбо. Вторият войник, втурнал се към мен, се спъна в падналия си другар. Изритах го в лицето и го съборих на земята, след което отскочих от гърба му и се хвърлих към третия. Той се опита да ме атакува с юмрук. Блокирах удара с една ръка, а другата се стрелна към лицето му и се заби в носа му толкова силно, че почувствах хруптенето от счупени кости. Войникът залитна назад и падна, хванал лицето си.

Трима неутрализирани.

Предимството ми да ги изненадам свърши дотук — последните двама ме атакуваха по-предпазливо. Единият от тях извика подкрепление по микрофона си. Микаел се измъкна зад гърба им. Макар че не посмях да хвърля поглед към него, знаех, че той сигурно се придвижваше към стълбището, където можеше да заключи входовете към коридорите, с което щеше да направи невъзможно пристигането на други войници от колониите. Един от двамата останали вдигна пистолета си и го насочи към краката ми. Изритах го от ръката му. Ботушът ми се заби в цевта, точно когато той стреля и куршумът рикошира яростно някъде зад гърба ми. Някаква сирена започна да реве по интеркомите из цялата сграда — стълбите бяха заключени, беше изпратен сигнал за тревога. Отново ритнах пистолета — той се отплесна назад и удари силно войника в лицето. Това мигновено го зашемети. Завъртях се и го фраснах мощно в челюстта с лакътя си… но тогава нещо здраво ме цапардоса по тила.

Привидяха ми се звезди. Залитнах, паднах на едно коляно и направих усилие да се изправя и да се преборя със заслепението си. Вторият войник сигурно ме беше атакувал отзад. Отново замахнах, давайки всичко от себе си, за да отгатна къде се намира той, но не улучих и отново паднах. През замъгленото си зрение видях как войникът повдига дръжката на пистолета си, за да ме удари отново през лицето. Ударът ще ме повали в безсъзнание. Напразно се опитах да се претърколя.

Удар така и не последва. Примигнах и с усилие се изправих. Какво се беше случило? Когато зрението ми леко се проясни, забелязах, че последният войник лежи на земята, а лабораторният техник се бе втурнал, за да завърже краката и ръцете им. Внезапно навсякъде се появиха хора. Над мен беше застанала Тес бледа, невъзстановила се от болестта, дишайки трудно, стиснала пушката на един от падналите войници. Не бях забелязала кога е напуснала стаята си.

Тес успя да ми се усмихне леко.

— Пак заповядай — рече тя и протегна ръка, за да ми помогне да стана.

Отвърнах на усмивката й. Тес ме издърпа на крака, треперейки. Когато залитнах на нестабилните си нозе, тя ми предложи да се облегна на рамото й. И двете не бяхме много стабилни, но се задържахме на крака

— Госпожице Ипарис — изпъшка Микаел, когато притича до нас. — Успяхме да се свържем с Електора — казахме му за лекарството. Но освен това току-що получихме предупреждение да евакуираме „Банк Тауър“. Казаха, че фалшивата капитулация ще приключи много скоро и една от първите мишени на отмъщението на колониите ще бъде…

Трус разтресе болницата. Замръзнахме намясто. Хвърлих поглед към хоризонта — първоначално усетих трусовете като земетресение или като грохот от преминаващ въздушен кораб, но те се случваха на кратки, постоянни интервали, вместо да усетим рязко разтърсване от сеизмична вълна, или да чуем тихото, равномерно бръмчене на цепелините, — миг по-късно осъзнах, че бомбите във въздушните бази явно бяха започнали да експлодират. Изтичах до прозореца заедно с Тес, откъдето видяхме как ярки струи оранжево и сиво се извисяваха над базите по целия хоризонт. Обзе ме паника. Дей сигурно беше направил изявлението си. Дали беше оцелял — нямах никаква представа.

Фалшивата капитулация приключи — временното примирие свърши. Последната битка за републиката беше започнала.

Дей