Героят

Замръзнах, след което бързо възвърнах самообладание. Измъкнах един нож от колана си и го хвърлих по войниците с всичка сила. Той се заби право в рамото на единия и той падна на колене. Останалите ме забелязаха. Тес и Франки едва успяха да се доберат до вратата. Зад мен войниците вдигнаха оръжията си.

Точно когато Тес избута Франки през входа, един войник излезе от сенките близо до вратата. Мигновено го разпознах. Това беше Томас, а в ръката му имаше пистолет.

Очите му бяха съсредоточени върху Тес и мен, а изражението му беше мрачно, страшно и разгневено. За миг светът около мен заглъхна. Хвърлих поглед към пистолета му. Той го вдигна. Не. Инстинктивно се придвижих към Тес, предпазвайки я с тялото си. Ще ни убие.

Но още докато тази мисъл пронизваше ума ми, Томас ни обърна гръб и вместо това се изправи към идващите войници на колониите. Ръката му трепереше от гняв и той стисна още по-здраво пистолета си. Бях завладян от шока, но нямах време да мисля за това сега.

— Тръгвай — наредих на Тес. Минахме през страничната врата, залитайки.

В този момент Томас вдигна пистолета си — стреля веднъж, после още веднъж и още веднъж. Надаваше смразяваш рев, докато изстрелваше всеки куршум, който профучаваше към вражеските войници. Отне ми секунда, за да разбера какво крещи.

— Да живее Електорът! Да живее републиката!

Успя да стреля шест пъти, преди от колониите да отвърнат на огъня. Притиснах Тес до гърдите си и скрих очите и. Тя извика, протестирайки.

— Недей да гледаш — прошепнах в ухото й.

В същия този миг главата на Томас отскочи рязко назад и цялото му тяло се отпусна. Пред очите ми се мярна образът на майка ми.

Застрелян в главата. Той беше застрелян в главата. Смърт чрез разстрел.

От изстрела Тес подскочи — тя изхлипа сподавено под ръцете ми, с които я бях обгърнал. Вратата се затвори.

Паскао ни посрещна в мига, в който се намирахме в безопасност. Беше покрит от глава до пети в прах, но на лицето му все още имаше лека усмивка.

— финалният поток за евакуация ни чака — рече той и кимна към два паркирани джипа, готови да ни върнат обратно в бункера.

Към нас вече се бяха запътили войници на републиката, но преди някой да почувства облекчение, забелязах, че Франки бе рухнала на земята, а Тес стоеше над нея. Леката усмивка на Паскао се изпари. Докато войниците запечатваха страничния вход, ние се събрахме около Франки. Тес извади комплект с припаси. Франки бе започнала да се тресе.

Куртката й беше свалена изцяло, а под нея се разкри прогизнала от кръв риза. Очите й бяха широко отворени от ужас и едва дишаше.

— Простреляха я, докато се измъквахме — обясни Тес, разкъсвайки ризата на Франки. По челото й беше избила пот. — Три или четири пъти. — Трепещите й ръце се движеха бързо по тялото на Франки, като пръскаха пудра и слагаха мехлем по раните й. Когато приключи, извади дебело руло с превръзки.

— Няма да оживее — измърмори Паскао на Тес, докато тя го избута от пътя си и притисна плътно една от струящите рани на Франки. — Трябва да вървим. Веднага.

Тес избърса чело.

— Дайте ми още минута — настоя тя през стиснати зъби.

— Трябва да спрем кървенето.

Паскао се опита да протестира, но аз го накарах да замлъкне, като му хвърлих заплашителен поглед.

— Остави я да го направи. — След това коленичих до Тес, а очите ми бяха безпомощно притеглени към жално изглеждащата фигура на Франки. Виждах, че тя няма да може да се пребори.

— Ще правя, каквото ми кажеш — измърморих на Тес. — Нека помогнем.

— Притискай раните — отвърна Тес и махна към превръзките, които вече от бели бяха станали кървавочервени. Тя се втурна да приготви компрес.

Клепачите на Франки запърхаха. Тя проплака задавено, след което успя да ни погледне.

— Трябва да… трябва… да тръгвате. Колониите… те… идват…

Измина цяла минута, преди да умре. Тес продължи да слага лекарства още известно време, докато най-накрая не сложих ръка върху нейната, за да я спра. Погледнах към Паскао. Един от войниците на републиката се доближи отново до нас и ни изгледа сурово.

— Това е последното ви предупреждение — рече той и посочи към отворените врати на двата джипа. — Потегляме.

— Тръгвай — казах на Паскао. — Ще се качим на джипа, който пътува точно след теб.

Паскао се поколеба за секунда, покрусен от гледката, която представляваше Франки, но след това скочи на крака и изчезна в първия джип. Возилото потегли, оставяйки облак от прах след себе си.

— Хайде — обърнах се настойчиво към Тес, която стоеше прегърбена над безжизненото тяло на Франки. От другата страна на Бронята се носеше бесен шум на битка. — Трябва да тръгваме.