Героят

След дни като този, когато Идън щеше да посърне дори още по-бързо след всичките тези експерименти, можеше да не бъда толкова учтив. Сниших глас и направих опит отново да говоря любезно. Това имаше някакъв ефект.

— Да поговорим насаме. Електор, имам някои идеи, които трябва да споделя с вас. С тези последни новини за командир Джеймсън може да ни се открие възможност да създадем малко главоболия на колониите. Вие, аз, Джун и патриотите.

Очите на Андън станаха мрачни при това обяснение, устата му се сви в несигурна гримаса, докато оглеждаше присъстващите. Въпреки огромната, никога не изчезваща от лицето му, усмивка, настроението на Паскао сякаш не се промени. След няколко секунди обаче той кимна на войниците си.

— Намерете ни конферентна зала — заповяда Андън. — Искам охранителните камери да бъдат изключени.

Войниците се втурнаха бързо, за да изпълнят разпореждането. Докато вървяхме безмълвно след него, размених продължителен поглед с Джун. Тя е добре, не е наранена. И все пак се страхувах, че ще изчезне, ако проявя небрежност и отклоня погледа си от нея. Заставих се да се възпра да я попитам какво се бе случило, докато всички не се настаним, а изражението на лицето й също подсказваше, че тя изчаква подходящия момент. Ръцете ми копнееха да я прегърнат. Потиснах и това желание. Нашият танц един около друг винаги изглеждаше сякаш е обречен да се повтаря отново и отново.

— И така — започна Андън, щом се настанихме в залата, а охраната му изключи всички камери. Той се облегна на един от столовете и ме проучи с проницателен поглед. — Вероятно трябва да започнем с това какво се е случило с нашия кандидат-принцепс тази сутрин.

Джун вдигна брадичка, но ръцете й продължаваха да треперят леко.

— Видях командир Джеймсън в Рубинения сектор. Предполагам, че тя е била в района, за да разузнае терена — и трябва да е знаела къде ще съм аз. — Удивих се от това колко спокойно звучеше гласът на Джун. — Проследих я за известно време, докато не стигнахме участъка с въздушни бази, който се намира на границата между Рубинения и „Батала“. Там тя ме нападна.

Дори това кратко обяснение беше достатъчно» за да побеснея. Андън въздъхна и прокара ръка през косата си.

— Подозираме, че командир Джеймсън може да е издала на колониите някои местонахождения и разписания на въздушните бази в Лос Анджелис. Тя вероятно се е опитала също и да отвлече госпожица Ипарис, за да получат предимство при преговорите.

— Това означава ли, че колониите планират да атакуват Ел Ей? — попита Паскао. Аз вече знаех каква беше следващата му мисъл. — Защото това ще означава, че е истина, че Денвър е превзет… — Той притихна, когато видя изражението на Андън.

— До нас достигнаха някои първоначални слухове — отговори Андън. — Говори се, че колониите разполагат с бомба, която може да изравни със земята целия град. Единственото, което ги възпира да я използват, е международната забрана. Не биха искали да принудят Антарктида да се намеси, нали така? — Откога Андън беше станал толкова саркастичен? — Във всеки случай, ако те атакуват сега, ще бъдем затруднени да подготвим лекарство, което да демонстрираме пред Антарктида, преди колониите да ни превземат. Можем да се защитим от тях. Не можем да се защитим от тях и Африка.

Поколебах се, след което изложих мислите, които се въртяха в ума ми.

— Говорих с Идън тази сутрин по време на експериментите. Той ми подсказа една идея.

— И каква е тя? — попита Джун.

Погледнах я. Беше прелестна както винаги, но дори и на нея започвате да й личи напрежението от тази инвазия — раменете й бяха леко прегърбени. Погледът ми отново се върна към Андън.

— Да се предадем — предложих аз.

Той не очакваше това.

— Искаш да вдигна белия флаг пред колониите?

— Да, предайте се — сниших глас. — Вчера следобед канцлерът на колониите ми направи предложение. Каза ми, че ако накарам хората да се вдигнат срещу войниците на републиката и в подкрепа на колониите, той ще стори така, че двамата с Идън да бъдем защитени, веднага щом те спечелят войната. Нека обявим, че ще се предадете, а в същото време аз предложа да се срещна с канцлера, за да дам отговор на искането му и да обявя, че възнамерявам да помоля народа да приеме колониите като своите нови управници. Тогава ще имате възможност да изненадате колониите неподготвени. Канцлерът вече допуска, че вие ще се предадете всеки момент, така или иначе.

— Фалшивата капитулация е забранена от международното право — тихо се обади Джун, макар че ме оглеждаше внимателно. Виждах, че тя не е съвсем против предложението. — Не зная дали това ще се хареса на Антарктида, а цялата идея е да ги убедим да ни помогнат, нали?

Поклатих глава.

— На тях не им пукаше, че колониите са нарушили временното примирие, без да ни предупредят тогава, когато всичко това започна. — Погледнах към Андън. Той ме наблюдаваше внимателно, опрял брадичка върху ръката си. — Сега ще можете да им върнете услугата, нали така?