Андън се настани до мен с присъщата си елегантност, след което уморено разтри слепоочията си.
— Имам добри новини — рече той. Опита се да се усмихне, но виждах колко му е трудно. — Сключих сделка с Антарктида.
Преглътнах с усилие.
— И?
— Потвърдиха, че ще изпратят военна помощ — засега малко военновъздушни сили и допълнително сухопътни, когато им докажем, че сме открили противоотрова — отвърна Андън. — И ще се съгласят да лекуват Дей. — Той не ме погледна. — В замяна за Дакота. Нямах избор. Давам им най-голямата ни територия.
Сърцето ми прескочи от непреодолимо чувство на радост и облекчение… и в същото време се сви от съчувствие към Андън. Той беше принуден да разкъса страната ни. Да даде нашия най-ценен ресурс, най-ценния ресурс за
— Благодаря ви.
— Недей да ми благодариш още. — Горчивата му усмивка бързо се превърна в гримаса. — Висим на косъм. Не зная дали помощта им ще дойде достатъчно бързо. Вестите от бойния фронт са, че отстъпваме във Вегас. Ако плановете ни за фалшивата капитулация се провалят, ако скоро не открием лекарство, тази война ще приключи, преди дори помощта от Антарктида да пристигне.
— Мислите ли, че откриването на противоотрова ще накара колониите да спрат? — попитах тихо.
Андън поклати глава.
— Нямаме голям избор — отвърна той. — Но трябва да издържим, докато не пристигне помощта. — За миг той остана безмълвен. — Утре отивам на бойния фронт във Вегас. Войската ни има нужда от това.
Право в разгара на войната. Опитах се да запазя спокойствие.
— А вашите кандидат-принцепси също ли ще дойдат? — попитах. — Вашите сенатори?
— Към мен ще се присъединят само генералите ми — отвърна Андън. — Ти няма да идваш, нито пък Серж и Мариана. Някой трябва да държи твърдо властта в Лос Анджелис.
И ето къде бе същината на това, което искаше да ми каже. Главата ми се завъртя, когато осъзнах какви щяха да бъдат следващите му думи.
Андън се облегна на масата и сплете пръсти.
— Някой трябва да държи твърдо властта в Лос Анджелис — повтори той, което означава, че един от моите кандидат-принцепси ще трябва да заеме мястото ми като действащ Електор. Тя ще трябва да контролира Сената, да ги обуздава, докато аз съм при войската. Аз ще избера този човек, разбира се, а Сенатът ще потвърди решението ми. — Малка тъжна усмивка играеше по краищата на устните му, сякаш вече знаеше какъв ще бъде отговорът ми. — Вече говорих поотделно с Мариана и Серж по въпроса и те изгарят от желание да заемат длъжността. Сега искам да знам дали и
Извърнах глава и погледнах през прозореца на апартамента. Мисълта, че ще стана действащ Електор — макар шансовете ми да бъда избрана да бледнееха в сравнение с тези на Мариана и Серж, — трябваше да ме развълнува, но не се получи така.
Андън ме наблюдаваше внимателно.
— Можеш да ми кажеш — най-сетне рече той. — Осъзнавам колко повратно е това решение и от известно време усещам безпокойството ти. — Той ме погледна хладнокръвно. — Кажи ми истината, Джун.
Усещах странна празнина. Очаквах това от дълго време, безразличието и досадата ми от политиката в републиката, караниците в Сената, битката между сенаторите и кандидатите за принцепс. Мислех, че ще бъде трудно да му го кажа. Но сега, когато беше тук и очакваше отговора ми, думите излязоха лесно и спокойно от устата ми.
— Андън, знаеш, че длъжността кандидат-принцепс е голяма чест за мен. Но с течение на времето усетих, че нещо ми липсва, и сега зная какво е то. Ти трябва да отидеш и да поведеш армията си срещу враговете ни, докато Дей и патриотите оказват съпротива на колониите по свой собствен, бунтовнически начин.
Андън потърси очите ми.
— Разбирам — най-сетне рече той. Макар в гласа му да се долавяше известна тъга, изглежда, се съгласи с мен. Ако имаше едно нещо, в което Андън превъзхождаше останалите, дори повече от Дей, то това беше разбирането откъде произлизам.
Миг по-късно видях и друга емоция в очите му — завист. Андън завиждаше, че аз имам избора да се отдръпна от света на политиката, че можех да се превърна в нещо друго, докато той завинаги щеше да бъде нашият Електор, някой, на когото страната се уповава. Никога нямаше да може да се оттегли с чиста съвест.
Той прочисти гърло.
— Какво искаш да направиш?