Героят

— Искам да се присъединя към войските на улицата — отвърнах. Този път бях толкова сигурна в решението си, толкова развълнувана от перспективата, че едва издържах. — Изпрати ме обратно там. Нека се бия. — Сниших глас. — Ако загубим, няма да има никакво значение кой от кандидат-принцепсите какъв е, така или иначе.

— Разбира се — съгласи се Андън и кимна. Той огледа стаята с неуверено изражение, а зад смелата му фасада видях как момчето крал у него се мъчеше да издържи. Тогава забеляза измачкана куртка, която висеше в долния край на леглото ми. Погледът му се спря върху дрехата.

Така и не си бях дала труд да прибера куртката на Дей.

Андън най-сетне отмести поглед от нея. Нямаше нужда да му казвам, че Дей е прекарал нощта тук — вече виждах по изражението му, че се беше досетил. Изчервих се. Винаги съм успявала да прикривам емоциите си, но този път се почувствах засрамена, боях се, че част от онази нощ — горещата кожа на Дей, опряна до моята, докосването на ръката му, която нежно отдръпва косата от лицето ми, лекият допир на устните му до врата ми — ще излезе на показ в очите ми.

— Е — обади се той след дълга пауза. Хвърли ми лека, тъжна усмивка, след което се изправи. — Вие сте войник, госпожице Ипарис, до мозъка на костите си — но за мен беше чест да бъдете кандидат-принцепс. — Електорът на републиката ми се поклони. — Каквото и да стане оттук насетне, надявам се да запомните това.

— Андън — прошепнах. Споменът за мрачното му, гневно лице в залата на Сената отново се върна в съзнанието ми. — Когато си във Вегас, обещай ми, че ще останеш такъв, какъвто си. Не се превръщай в някой, който не си. Става ли?

Може и да не беше изненадан от отговора ми или куртката на Дей. Но, изглежда, думите ми го хванаха неподготвен. Той примигна, объркан за секунда. След това разбра. Поклати глава.

— Трябва да тръгвам. Трябва да поведа хората си, точно както го е направил баща ми.

— Нямам предвид това — казах внимателно.

За миг той се бореше да намери следващите си думи.

— Не е тайна колко жесток беше баща ми, или колко много зверства е извършил. Изпитанията, заразите… — Андън притихна за кратко, светлината в зелените му очи избледня, докато той изживяваше спомените за някой, който малцина от нас въобще бяха познавали. — Но той се бореше редом с хората си. Разбираш това вероятно по-добре от всеки друг. Той не стоеше в залата на Сената, докато изпращаше войските си на смърт. Когато е бил млад и е извел страната от беззаконната бъркотия, налагайки строго военно положение, е излизал на улицата, застанал пред ескадроните си. Бил се е лично на бойния фронт, свалял е изтребителите на колониите. — Андън спря, за да ми хвърли бърз поглед. — Не се опитвам да защитя деянията му. Но ако може да се каже нещо добро за него, то това е, че е бил безстрашен. Спечелил е лоялността на войската чрез действия, колкото и безскрупулни да са били… Аз също искам да повдигна духа на войските ни и не мога да го сторя, докато се крия в Ел Ей. Аз съм…

— Ти не си като баща ти — рекох и спрях погледа си върху неговия. — Ти си Андън. Няма нужда да следваш примера му: ти имаш свой собствен живот. Сега ти си Електорът. Няма нужда да бъдеш като него.

Замислих се за собствената си преданост към бившия Електор, за всички видеоклипове, в който той крещи заповеди от пилотската кабина на бойния си изтребител, или е застанал на улицата пред танковете. Винаги е бил на фронтовата линия. Наистина беше безстрашен. Сега, когато гледах Андън, виждах същата тази неустрашимост да пламти непоколебимо в очите му, желанието му да се утвърди като достоен лидер на страната си. Когато баща му е бил млад, вероятно също е бил като Андън — идеалист, изпълнен с надежди и мечти, продиктувани от най-благородни намерения, смел и устремен. Какво се беше случило, за да се превърне бавно в Електора, който създаде една толкова злочеста нация? Какъв път бе избрал да следва? Внезапно, макар и за един кратък миг, се почувствах така, сякаш разбирах старата република. И знаех, че Андън няма да тръгне по същия път.

Той отвърна на погледа ми, сякаш чу неизречените ми думи… и за първи път от месеци видях как част от онзи тъмен облак се разсея, тъмнината, която раждаше кратките му гневни избухвания, просветля.

Когато сянката на баща му вече не стоеше на пътя му, той беше красив.

— Ще направя всичко по силите си — прошепна той.

Дей

ВТОРАТА НОЩ, ПРЕЗ КОЯТО КОЛОНИИТЕ БЯХА ПРЕУСТАНОВИЛИ ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ.