Гонитбата на Шута

Копривка се изправи и пусна мократа кърпа в купата с вода.

— Почистих раните толкова добре, колкото може с вода. Мога да повикам от лазарета за превръзка.

— Няма нужда да ги въвличаме. Имам билки и мехлеми тук.

— Сигурна съм, че имате — отвърна тя и ме погледна. — Изглеждаш ужасно. Предлагам да помолим някой паж да ти донесе закуска в стаята ти долу. Ще му кажем, че си преял на вечеря.

— Имам подходящото момче за тази работа — заяви внезапно Сенч. — Казва се Аш.

Погледна ме многозначително и не издадох на Копривка, че вече съм се запознал с момчето.

— Сигурен съм, че ще се справи — казах тихо, докато се чудех що за план разгръща Сенч.

— Е, добре, оставям ви двамата. Лорд Фелдшпат, лейди Кетрикен ме уведоми, че сте помолили за кратка аудиенция с нея утре следобед. Не закъснявайте. Трябва да се присъедините към чакащите извън залата ѝ за частни аудиенции.

Погледнах я озадачено.

— Ще обясня — увери ме Сенч. Още един от плановете му. Усмихнах се уморено на Копривка, докато тя излизаше. Когато Сенч стана, за да потърси целебните си билки и мехлеми, се размърдах предпазливо. Гърбът ми се беше вкочанил, изящната риза бе полепнала по мен от пот. С колкото вода беше останала в котлето почистих ръцете си. После докретах до един от столовете до масата.

— Изненадан съм, че Копривка знае пътя до тук.

— Избор на Предан. Не мой — отвърна Сенч отривисто. Говореше от другия край на стаята. — Никога не е харесвал тайните ми. Така и не разбра колко са необходими.

Върна се, понесъл синьо гърне с дървена запушалка и няколко парцала. Когато го отвори, лютата миризма на мехлем ужили носа ми и донякъде прочисти главата ми. Станах и преди да е успял да пипне Шута, взех парцалите и лекарството от него.

— Аз ще го направя.

— Както желаеш.

Безпокоеше ме, че Шутът все още не ни усеща. Отпуснах ръка на рамото му и леко потърсих към него.

— А, не! — предупреди ме Сенч. — Никакви такива. Остави го да си почине.

— Станал си много чувствителен към употребата на Умение — подхвърлих, гребнах от мехлема с парцала и го притиснах в една от по-малките рани на гърба на Шута.

— Или ти си станал по-невнимателен с начина на употребата му. Помисли над това, момче. И ми докладвай, докато поправяш каквото си направил.

— Малко има за казване, което да не съм ти пратил с Умение от празненствата. Мисля, че имаш кротка, но ефикасна пиратска търговия по реката, която избягва всички тарифи и данъци. И един морски капитан, амбициран да я разшири до търговия с Бинград.

— И знаеш съвсем добре, че не това ми трябва да се докладва! Недей да ми шикалкавиш, Фиц. След като ме помоли за лечител, опитах отново да се пресегна до теб. Не можах, но успях да доловя колко напрегнато увлечен беше другаде. Помислих, че не съм достатъчно силен, тъй че помолих Копривка да стигне до теб. А след като и двамата не можахме да те пробием, дойдохме тук. Какво правеше?

— Просто… опитвах се да му помогна да се изцери. Един от мехурите на гърба му се отвори сам. И когато се опитах да го почистя, разбрах, че… че той умира, Сенч. Бавно умира. Твърде зле е. Не мисля, че може да събере сила достатъчно бързо, за да го изцерим. Добра храна, почивка и лекарства само ще отложат неизбежното. Твърде далече е отишъл, за да мога да го спася.

— Е… — Сенч изглеждаше стъписан от откровеността ми. Отпусна се в стола си и вдиша дълбоко. — Мисля, че всички вече разбрахме това още долу в лазарета, Фиц. Това бе една от причините да преценя, че ще искаш по-тихо място за него. Място на покой и усамотение. — Гласът му заглъхна.

От думите му това, пред което бях изправен, стана по-реално.

— Благодаря ти за това — отвърнах хрипливо.

— Съвсем малко е и колкото и да ми е тъжно, едва ли бих могъл да направя нещо повече и за двама ви. Знаеш, надявам се, че ако можех, щях да направя много повече. — Изправи рамене и вдигналите се пламъци на огъня очертаха профила му. Изведнъж видях усилието, което влагаше старецът дори и в този малък жест. Щеше да седи изправен и бе изкачил всички тези стъпала часове преди разсъмване заради мен, и щеше да се помъчи всичко това да изглежда все едно е нищо, дреболия. Ала не беше. И ставаше все по-трудно и по-трудно за него да поддържа тази фасада. Студ ме обзе, щом прозрях истината. Сенч не беше толкова близо до смъртта колкото Шута, но бавно се отдалечаваше от мен с неумолимия отлив на старостта.

Той заговори колебливо, загледан в огъня, вместо към мен.

— Ти някога ме изтегли от другата страна на смъртта. Свидлив беше с подробностите и не съм намерил нищо в нито един ръкопис за Умението, което да споменава за такъв подвиг. Мислех, че може би…