Гонитбата на Шута

— Не. — Намазах още мехлем на една от раните. Оставаха само още две. Гърбът ме болеше гадно от навеждането, главата ми от години не беше пулсирала толкова ужасно. Изтласках мисълта за болкоуспокояващи и чай от елфова кора. Умъртвяването на тялото за болката винаги взима своята дан от ума, а не можех да си позволя това точно сега. — Не съм бил свидлив с информация, Сенч. Беше по-скоро нещо, което се случи, отколкото да съм го направил. Обстоятелствата не бяха нещо, което да мога да уподобя. — Потиснах трепета си при тази мисъл.

Приключих със задачата си. Усетих, че Сенч е станал и стои до мен. Подаде ми мек сив плат. Изпънах го грижливо върху намазания гръб на Шута и след това дръпнах нощницата над него. Наведох се и заговорих на ухото му:

— Шуте?

— Не го буди — спря ме Сенч твърдо. — Има сериозни причини човек да изпадне в несвяст. Остави го на мира. Когато и тялото, и умът му са готови да се събудят, ще се събуди.

— Знам, че си прав.

Вдигането и пренасянето на Шута на леглото се оказа по-трудна задача, отколкото трябваше да е. Положих го по корем и го завих топло.

— Изгубил съм представа за времето — признах на Сенч. — Как си стоял тук вътре, през всичките години, без да можеш да зърнеш и късче небе?

— Полудях — отвърна той весело. — По един полезен начин, бих могъл да добавя. Без дърдоренето и драскането по стените, както би могло да се очаква. Просто се увлякох дълбоко в своя занаят и всичките му аспекти. А и не бях чак толкова ограничен тук, както би могъл да си помислиш. Имах други самоличности и понякога излизах рисковано из замъка или в града.

— Лейди Дайми — подхвърлих с усмивка.

— Тя беше едната. Имаше други.

Ако беше искал да знам, щеше да ми е казал.

— Колко остава до закуска?

Той изсумтя гърлено.

— Ако беше пазач, сигурно щеше да ставаш вече от нея. Но за теб, дребен благородник от имение, за което никой изобщо не е чувал, на първото ти посещение в замък Бъкип, е, ще ти бъде простено да поспиш малко след снощните празненства. Ще предам на Аш и той ще ти донесе храна след като подремнеш.

— Къде го намери?

— Той е сирак. Майка му беше курва от особения сорт, покровителстван главно от богати млади благородници, които имат… нетипични вкусове. Работеше в едно заведение на около ден езда оттук. Полезно разстояние от град Бъкип за този тип дейности, които един млад благородник би предпочел да запази в тайна. Умря кърваво при едно тайно рандеву, свършило ужасно зле — за нея, както и за Аш. Един осведомител прецени, че може да ми е от полза да знам най-големият син на кой благородник има такива наклонности. Аш беше свидетел, не на смъртта ѝ, а на мъжа, който я уби. Трябваше да се разпоредя да го доведат при мен и когато го разпитах за това, което е видял, открих, че има чудесно око за подробностите и остър ум. Описа ми благородника чак до плетката на дантелата на маншетите му. Беше отраснал така, че да е полезен за майка си и други в занаята ѝ, тъй че имаше добре развит инстинкт за дискретност. И хитрост.

— И събиране на тайни.

— И това, да. Майка му не беше улична курва, Фиц. Млад благородник можеше да я вземе на игралните маси или в по-изисканите заведения в град Бъкип, без да го е срам от компанията ѝ. Знаеше поезия и можеше да я пее със съпровод на лютня. Той е момче, вървяло в два свята. Може да няма дворцови маниери все още и човек може да долови, че не е роден в кралския двор, когато говори, но не е невеж уличен плъх. Ще бъде полезен.

Кимнах замислено.

— И искаш да ми служи като паж докато съм тук, за да…?

— За да можеш да ми кажеш какво мислиш за него.

Усмихнах се.

— Не за да ме наблюдава за теб?

Сенч разпери ръце неодобрително.

— И да го прави, какво би могъл да види, което аз вече да не знам? Приеми го като част от тренировката му. Възлагай му предизвикателни задачи. Помогни ми да го наточа добре.

И отново, какво можех да кажа? Той правеше за мен и за Шута всичко, което можеше да се направи. Можех ли да направя по-малко? Познал бях мехлема, който бях разтрил в раните на Шута. Маслото за него се извличаше от дробовете на риба, рядко виждана в нашите северни води. Беше скъпо, но той не се беше поколебал да ми го даде. Нямаше да се поскъпя да му дам каквото мога в замяна. Кимнах.

— Ще сляза в старата си стая да поспя малко.

Сенч кимна.

— Пренатоварен си, Фиц. По-късно, след като си починеш, бих искал писмен доклад за това лекуване. Когато се пресегнах за теб… е, можах да те намеря, но все едно че не беше себе си. Сякаш толкова се беше потопил в лекуването на Шута, че се превръщаше в него. Или двамата се сливахте.

— Ще го напиша — обещах му, зачуден как ли ще мога да му опиша нещо, което самият аз не разбирах. — Но в замяна ще те помоля да ми подбереш нови ръкописи по лечението с Умение и отдаване на сила. Вече прочетох онези, които ми беше оставил.