Господари на лъка

— Добре дошъл в дома ми — каза Чен Юй на езика на племената и се поклони отново, щом се озова лице в лице с Чингис. Ханът се извисяваше над него, по-едър дори от брат си. Беше облечен в доспехи и носеше меч на хълбока. Чен Юй усети вътрешната му сила, по-голяма от всяка друга, която бе срещал досега. Чингис не отвърна на официалния поздрав, а само кимна, докато влизаше в открития двор. Чен Юй трябваше се движи светкавично, за да го въведе в къщата, и в бързината не забеляза как Чингис хвърля поглед към огромния покрив и събира кураж, за да влезе. Хо Са и Темуге му го бяха описали, но въпреки това бе любопитен да види как живее един богат човек в сърцето на града.

По улиците навън не се виждаха дори просяци. Всяка къща беше барикадирана срещу варварите, които се шляеха из улиците, надничаха през портите и се оглеждаха за нещо ценно, което да отмъкнат. Чингис бе заповядал да не докосват града, но никой не смяташе, че това включва и запасите от оризово вино. Особено много се търсеха и домашните изображения на богове. Нашествениците смятаха, че нямат достатъчно защита в собствените си гери, и прибираха всяка малка статуетка, която им се виждаше надарена със сила.

Отвън пред портата чакаше почетна стража, но Чингис можеше да се придвижва и сам където и да било в града. Единствената възможна опасност идваше от хората, които командваше.

Чен Юй трябваше да положи усилие, за да не покаже нервността си, докато Чингис обикаляше и разглеждаше дома му. Ханът като че ли бе напрегнат и Чен Юй не беше сигурен как да завърже разговор. Слугите и стражите му бяха отпратени за срещата и къщата му се струваше странно пуста.

— Радвам се, че зидарят ми ти е бил полезен, господарю — каза Чен Юй, за да наруши тишината.

Чингис изучаваше една черна лакирана ваза и не вдигна поглед, докато не я върна на мястото й. Той беше прекалено едър за стаята, като че ли всеки момент щеше да сграбчи гредите и да срути всичко. Чен Юй реши, че изглежда могъщ просто заради репутацията си, но точно тогава ханът обърна светложълтите си очи към него и той замръзна.

Чингис прокара пръст върху украсата на вазата, която изобразяваше хора в градина.

— Не се бой от мен, Чен Юй — каза той на домакина си. — Хо Са казва, че си човек, който е направил много от малко, който е нямал нищо, но въпреки това е оцелял и е станал богат на това място.

Щом чу това, Чен Юй хвърли поглед към Хо Са, но лицето на войника от Си Ся беше безизразно. За първи път в живота си се почувства объркан. Баотоу му бе обещан, но той не знаеше дали ханът ще удържи на думата си. Знаеше само, че когато вихрушката унищожи дома ти, не ти остава друго освен да свиеш рамене с примирение. Нещо като вихрушка беше и срещата му с Чингис. Правилата, които важаха през целия му живот, вече не играеха. Достатъчна беше само една дума на монголския хан и Баотоу щеше да бъде изравнен със земята.

— Богат съм — съгласи се Чен Юй. Преди да успее да продължи, усети погледа на Чингис върху себе си. Внезапно в очите на хана се бе появил интерес. Той вдигна отново лакираната ваза и посочи към нея. В ръцете му тя изглеждаше невероятно крехка.

— Какво е богатството, Чен Юй? Ти си човек от града, от улиците и къщите. Какво цените вие? Това ли?

Говореше бързо и Хо Са преведе, за да спечели време и Чен Юй да обмисли отговора си. Чен Юй хвърли благодарен поглед към войника.

— За изработването на тази ваза са били нужни хиляди часове труд, господарю. Когато я гледам, тя ми доставя удоволствие.

Чингис завъртя вазата в ръце. Изглеждаше някак разочарован и Чен Юй отново се озърна към Хо Са. Войникът вдигна вежди, подканвайки го да каже още нещо.

— Но това не е богатство, господарю — продължи Чен Юй. — Гладувал съм, така че знам цената на храната. Студувал съм, затова познавам стойността на топлината.

Чингис сви рамене.

— И една овца знае това. Имаш ли синове?

Знаеше отговора, но искаше да разбере по-добре човека, който идваше от свят, така различен от неговия.

— Имам три дъщери, господарю. Синът ми беше отнет.

— Тогава какво е богатството, Чен Юй?

При тези въпроси Чен Юй изведнъж усети покой. Не знаеше какво иска ханът, затова отговори съвсем честно:

— За мен, господарю, отмъщението е богатство. Възможността да вдигна ръка и да ударя враговете си. Това е богатство. Богатство е да имам хора, готови да убиват и да умрат за мен. Богатство са дъщерите и съпругата ми. — Много внимателно той взе вазата от ръцете на Чингис и я пусна на пода. Тя експлодира на безброй парченца, които се пръснаха по полираното дърво. — Всичко останало няма стойност, господарю.

Чингис се ухили за миг. Хазар беше прав, когато каза, че Чен Юй не може да бъде сплашен.

— Мисля си, че ако се бях родил в град, сигурно щях да водя твоя живот, Чен Юй. Макар че на твое място не бих се доверил на братята си. Твърде добре ги познавам.

Чен Юй не уточни, че се е доверил само на Хазар, но Чингис като че ли прочете мислите му.

— Хазар казва добри неща за теб. Няма да престъпя думата, която е дал от мое име. Баотоу е твой. За мен този град е само една стъпка по пътя към Йенкин.