Господари на лъка

— Радвам се, господарю — отвърна Чен Юй и почти се затресе от облекчение. — Желаеш ли чаша вино?

Чингис кимна и огромното напрежение в стаята изчезна. Хо Са видимо се отпусна. Чен Юй автоматично се огледа за слуга, но не намери. Припряно донесе сам чашите, а под сандалите му хрущяха парчетата от безценната керамика, която навремето бе украсявала дома на император. Ръката му леко трепереше, той наля в трите чаши и едва тогава Чингис седна. Хо Са също седна и бронята му изскърца. Той кимна леко на Чен Юй, когато погледите им се срещнаха, сякаш домакинът им беше минал някакво изпитание.

Чен Юй знаеше, че ханът не би си губил времето да седи, освен ако не искаше нещо. Гледаше тъмното плоско лице, докато Чингис приемаше чашата от ръката му. Осъзна, че ханът също не се чувства удобно и търси подходящите думи.

— Баотоу изглежда малък за теб, господарю — обади се Чен Юй, когато Чингис отпи от оризовото вино и спря за момент, преценявайки непознатия вкус.

— Никога не съм влизал в град, освен за да го изгоря — отвърна ханът. — Странно ми е да го видя толкова спокоен и тих.

Пресуши чашата си, сам я напълни и предложи бутилката на Чен Юй и Хо Са.

— Още една, но виното е силно, а искам главата ми да е бистра — отвърна Чен Юй.

— Като конска пикня е — изсумтя Чингис, — но ми харесва как сгрява.

— Ще пратя в лагера ти сто бутилки, господарю — бързо предложи Чен Юй.

Монголският водач го погледна над ръба на чашата си и кимна.

— Много си щедър.

— Това е нищо в сравнение с града, в който съм се родил — рече Чен Юй.

При тези думи Чингис като че ли се отпусна и се облегна в кушетката.

— Ти си много умен мъж, Чен Юй. Хазар ми каза, че си управлявал града дори когато войниците още са били тук.

— Малко е преувеличил, господарю. Влиянието ми е най-силно сред долните касти — докерите и търговците. Благородниците живеят различен живот и рядко ми се е случвало да подръпна юздата на тяхната власт.

Чингис изсумтя. Не можеше да изрази неудобството си да стои в къща, заобиколена от хиляди други. Усещаше човешката преса около себе си. Хазар беше прав — за човек, израснал сред чистите ветрове на степите, градът вонеше неописуемо.

— Значи мразиш благородниците? — попита той. Въпросът не беше подхвърлен просто така и Чен Юй внимателно обмисли отговора си. В езика на племената не откри нужните думи, затова заговори на родния си език и остави Хо Са да превежда.

— Повечето от тях живеят толкова различен живот, господарю, че изобщо не мисля за тях. Съдиите им прилагат императорските закони, но те не се отнасят за благородниците. Ако открадна, могат да ми отрежат ръцете или да ме бичуват до смърт. Ако някой благородник открадне от мен, аз няма да получа правосъдие. Дори ако вземе дъщеря ми или сина ми, не мога да сторя нищо. — Изчака търпеливо Хо Са да привърши с превода и осъзна, че чувствата му са очевидни за наблюдаващия го Чингис. — Да, мразя ги — завърши той.

— Когато идвах, видях обесени тела на портата на казармата — каза Чингис. — Две или три дузини. Твоя работа ли са?

— Уредих някои стари сметки, преди да пристигнеш.

Чингис кимна и напълни и двете чаши.

— Човек винаги трябва да си урежда сметките. Мнозина ли мислят като теб?

Чен Юй се усмихна горчиво.

— Повече, отколкото мога да преброя, господарю. Дзинските благородници управляват многократно превишаващ ги брой хора. Но без армията си те са нищо.

— Щом сте повече, защо не се вдигнете против тях? — с искрено любопитство попита Чингис.

Чен Юй въздъхна и отново мина на дзински език. Думите заизлизаха с огромна скорост от устата му:

— Хлебари, зидари и лодкари не правят армия, господарю. Благородните семейства са безжалостни и при най-малките признаци за непокорство. Имало е опити за бунт в миналото, но те имат шпиони сред народа и ако почнем да събираме оръжия, войниците ще ни се нахвърлят. Ако въстанието все пак избухне, ще се обърнат към императора и той ще изпрати армията си. Цели градове могат да бъдат изклани или изгорени. Чувал съм за такива неща и по мое време. — Поколеба се, защото си даде сметка, че на хана подобни действия биха се сторили дребна работа. Едва не вдигна ръка да спре превода на Хо Са, но не го стори. В края на краищата, Баотоу беше пощаден.

Запленен, Чингис разглеждаше човека пред себе си. Беше въвел идеята за един народ сред племената, но тя не се споделяше от хора като Чен Юй, поне засега. Всеки град се управляваше от императора на Дзин, но жителите му не се обръщаха към него като към свой водач, нито се чувстваха част от семейството му. Ясно беше, че благородниците получават властта си от императора. Ясно бе също, че Чен Юй ги мразеше заради тяхната арогантност, богатство и сила. Това можеше да бъде полезно на Чингис.

— Усещал съм това върху собствените ми хора, Чен Юй — рече той. — Ние станахме един народ не за да им се съпротивляваме, а за да ги смажем.