Господари на лъка

— Ще си помисля за това — рече той, като леко заваляше думите. — Всичко това е твърде сложно, за да се смели на един път. — Усмихна се. — Особено когато императорът на Дзин си остава на сигурно в града си, а ние едва сме започнали похода си. Може би догодина ще бъда просто купчина пръснати кости.

— Или ще си разбил благородниците в техните крепости и градове и ще имаш възможност да промениш всичко — каза Чен Юй. — Ти си прозорлив човек. Показа го, когато пощади Баотоу.

Чингис поклати пиянски глава.

— Думата ми е желязо. Дори всичко друго да бъде изгубено, това ще остане. Но ако не бях пощадил Баотоу, щеше да е някой друг град.

— Не разбирам — каза Чен Юй.

Чингис отново го изгледа твърдо.

— Градовете не биха се предали, ако нямат изгода. — Вдигна стиснатия си юмрук и погледът на Чен Юй се прикова към него. — Аз заплашвам с кръвопролитие, толкова свирепо, колкото не са си и представяли. Вдигна ли червената шатра, те знаят, че ще изгубят всички мъже зад стените. Видят ли черната, това означава, че ще измрат всички. — Чингис поклати глава. — Ако смъртта е единственото, което предлагам, те нямат друг избор, освен да се бият до последния човек.

Отпусна юмрук и отново посегна към чашата. Чен Юй побърза да я напълни с треперещи ръце.

— Ако пощадя дори един град, новината, че не е нужно да се бият, ще се разпространи. Могат да изберат да се предадат, докато все още виждат бялата шатра. Затова пощадих Баотоу. Затова все още си жив.

Чингис си спомни и другата причина да поиска тази среща с Чен Юй. Умът му като че ли бе изгубил обичайната си острота и той си каза, че не трябваше да пие толкова много.

— Имате ли карти в този град? Карти на земите на изток?

Чен Юй бе замаян от проникновението, което беше получил. Мъжът срещу него бе завоевател, който не можеше да бъде спрян от хилавите дзински благородници и покварените им армии. Внезапно потръпна, виждайки изпълненото с пламъци бъдеще.

— Има библиотека — отвърна той с леко пелтечене. — Досега ми бе забранено да влизам в нея. Не вярвам войниците да са я унищожили, преди да се махнат.

— Трябват ми карти — рече Чингис. — Ще потърсиш ли? Ще ми помогнеш ли да измисля как да унищожа вашия император?

Чен Юй беше пил наравно с него и мислите се къдреха като струйки дим в главата му. Спомни си за мъртвия си син, убит от благородниците, които дори не поглеждаха човек с долен произход. Нека светът се промени, помисли си той. Нека всички горят.

— Той не е мой император, господарю. Всичко в този град е твое. Ще сторя каквото мога. Ако искаш писари, които да напишат нови закони, ще ти ги осигуря.

Чингис кимна пиянски.

— Писане — с презрение рече той. — То улавя думите в капан.

— Прави ги истински, господарю. Прави ги да останат.

На сутринта сред срещата с Чен Юй Чингис се събуди с такова ужасно главоболие, че през целия ден излизаше от гера си само колкото да повърне. Не помнеше много след шестата бутилка, но думите на Чен Юй започнаха да се връщат малко по малко и той ги обсъди с Хаджиун и Темуге. Народът му знаеше единствено управлението на хана и цялото правосъдие произлизаше от един-единствен човек. Дори при сегашното положение Чингис губеше цели дни, за да разрешава спорове и да наказва престъпници сред племената. Вече му идваше в повече, но не можеше да позволи на по-дребните ханове да се заемат с това — така рискуваше да изгуби всичко.

Когато най-сетне даде заповед да продължат, беше странно да напускат града, без да виждат пламъци зад себе си. Чен им беше дал карти на земите чак до източното море, които бяха по-ценни от всички, с които се бяха сдобивали досега. Самият Чен Юй остана в Баотоу, но зидарят Лиан се бе съгласил да продължи с Чингис до Йенкин. Той сякаш приемаше стените на императорския град като лично предизвикателство за своите умения и бе отишъл с предложението си при Чингис, преди да бъде повикан. Синът му не беше съсипал занаята в негово отсъствие и Чингис реши, че на зидаря не му остава нищо друго, освен да продължи с войската или да се отдаде на спокойна почивка.

Големият поход през земите на Дзин продължи. Основната част от каруците и герите се придвижваше бавно, но винаги заобиколена от палатките на десетки хиляди конници, търсещи и най-малката възможност да спечелят похвала от командирите си. Чингис бе позволил от Баотоу да тръгнат пратеници до другите градове по пътя им към планините западно от Йенкин и това бързо даде плод. Императорът беше опразнил гарнизона от Хохот и останал без войници, които да поддържат куража му, градът се предаде, без да бъде изстреляна нито една стрела, а после осигури и две хиляди младежи, които да бъдат обучени в изкуството на обсадата и пиката. Чен Юй също беше избрал най-добрите от своя град, за да съпроводят монголите и да се научат на бойни умения. Вярно, те нямаха коне, но Чингис ги направи пехотинци под командването на Арслан и те приеха това, без да се противят.