Госпожа Мафия

— Благодаря, госпожо Грийн. Няма да е хубаво, ако блъсна лексуса.

Сам измъкна ключовете си, отвори входната врата и отиде направо в кухнята. Застина на прага — до хладилника стоеше някакво момче само по червени гащета и пиеше мляко от една бутилка.

— Какъв си ти бе? — изкрещя Сам; момчето се задави, разплиска мляко по плочките. — Какво, по дяволите, правиш в кухнята ми?

Той се преви на две, разкашля се още по-силно, разсипа още мляко по пода.

— Аз… аз съм… то…

Не успяваше да си поеме въздух и всеки път, когато опитваше да заговори, се задавяше.

— Какво има, госпожо Грийн? — Макинли се появи зад гърба й. — Кой е този?

Триша се появи на стълбите по фланелка до коленете, с разрошена коса:

— Той е с мен.

— Как така с теб? — сопна се Сам. — Какво прави в кухнята ми?

— Бях жаден — успя най-накрая да се оправдае момчето.

Макинли взе полупразната бутилка от ръката му и го потупа по гърба, след това прибра бутилката в хладилника.

Сам изгледа гневно дъщеря си.

— Триша, какво прави той тук?

— Учехме.

Сам кимна към тъмночервеното бельо на момчето.

— Това ли ви е униформата?

— Нямаше пари за такси.

— Да не е забравил как се ходи?

Момчето се поокопити, изправи се и направи неуспешен опит да заглади рошавата си коса.

— Аз съм Кен — каза и подаде ръка на Сам, но тя се направи, че не забелязва.

Подаде ръка на Макинли, но той просто поклати тъжно глава.

— Той живее в другия край на града, мамо.

— Не мога и за минутка да те оставя сама.

Триша присви очи.

— Ти си тази, която не се прибира по цели нощи. — Размаха пръст към Макинли. — Все с него ходиш.

Тя излезе от кухнята и се втурна нагоре по стълбите.

Кен се усмихна смутено на Сам и Макинли.

— Е, не е болка за умиране.

Сам се намръщи.

— Какво?

Кен кимна към млякото.

— Млякото на пода. Не е болка за умиране.

Сам го изгледа презрително.

— Обличай се и се махай от дома ми.

Кен остана на мястото си като вкоренен. Помръдна едва когато Макинли пристъпи към него, промъкна се покрай Сам и изтича в хола.

Сам го последва. Дрехите на момчето бяха на един стол, върху единия диван имаше чаршаф.

— Тук ли си спал? — попита тя.

Той кимна и започна да обува дънките си. Сам огледа стаята. Върху масичката имаше купчина учебници.

Мобифонът на Макинли иззвъня и той излезе в задния двор, за да говори; Сам се качи на горния етаж и почука на вратата на Триша.

— Триш?

— Остави ме на мира.

— Триш, искам да поговорим.

Сам отвори вратата.

Триша седеше на леглото с четка за коса в ръка.

— Това е моята стая. Нямам ли право да остана малко сама?

— Ти си на петнайсет, а аз съм ти майка.

— Това не означава, че нямам права, нали?

Сам седна на леглото до дъщеря си.

— Разбира се, че имаш права, но и аз имам право да се тревожа за теб, нали?

— Все си мислиш най-лошото. Мислиш си, че съм спала с Кен.

— А какво да си помисля, като го заварвам в кухнята по гащи?

— Е, не сме правили секс. Той искаше, но аз отказах. Не забравяй, че ти си правила секс като непълнолетна. Нали?

— За бога, тогава бях на седемнайсет.

Триша кимна рязко.

— Което в тъмното средновековие е било една година преди да навършиш пълнолетие. Така че нека не си вадим кирливите ризи.

— Триша, това съм ти го казала като пример какво не трябва да правиш. Ако можех да върна времето…

— Какво, щеше още да си девствена, когато се жениш за татко? Така по-добре ли щеше да ти е?

— Как изведнъж разговорът се извъртя към моя живот? Говорехме за теб.

— Ти ме обвини, че съм спала с Кен. Просто изтъкнах, че и ти не си била света вода ненапита като тийнейджърка.

— Тогава нямаше тийнейджъри. До едно време бяхме деца, после изведнъж ставахме възрастни.

— И за превъплъщението е било достатъчно да изпиеш две чашки разредено вино…

Сам въздъхна отчаяно.

— Разказах ти този случай, защото мислех, че така ще разбереш опасностите. Не съм предполагала, че ще го използваш като аргумент против мен.

— Да, но нали разбираш какво имах предвид.

Сам кимна.

— Да, извинявай. Направих си прибързани изводи, не трябваше да те подозирам.

Триша се усмихна.

— Приемам извинението. — Присви изпитателно очи. — Къде беше?

— Имах работа. — Триша се извърна и Сам постави ръка на коляното й. — Наистина.

— Мамо, каква е тази работа, която се върши посред нощ?

Сам се подвоуми. Не искаше да лъже дъщеря си, но нямаше начин да й каже какво е правила на брега на Нортъмбърланд цяла нощ.

Триша прие мълчанието й за самопризнание.

— Виждаш ли! Прекарала си цяла нощ с онзи мъж, а на мен ми вдигаш скандал, защото съм поканила Кен да спи на дивана. Такава си двуличница!

— Не е така.

— Точно така е. — Триша стана и се запъти към банята. — Трябва да се приготвям за училище.

— Триша…

Триша затръшна вратата на банята и Сам остана на леглото, загледана в собственото си отражение в огледалото над тоалетката. На рамката бяха закрепени няколко снимки: Триша със Сам, с Лора, с Джейми. Нямаше снимка на Тери.

Сам въздъхна. Слезе на долния етаж точно когато Кен излизаше, закопчавайки ризата си. Той отвори уста да каже нещо, но Сам поклати глава. Не искаше изобщо да го слуша. Той метна раницата си през рамо и се измъкна покрай нея през вратата.