Госпожа Мафия

— Колко струват четири тона марихуана на улицата? Няколко милиона. Мисълта ми е, че има и други участници в сделката, нали? За да разделите рисковете. Лъвският пай обаче щеше да дойде при теб, нали? Обзалагам се, че парите много ти трябват. Доколкото чух, имаш сериозни финансови затруднения. И няма начин да ги разрешиш. Поне докато си на топло. — Той се ухили и потърка брадичка. — Рано или късно Солмън ще пропее. Тогава името ти ще изплува и ще ти лепнат още десет години.

— Какво ще направиш, ще го биеш, докато проговори ли? Напълно в твой стил, нали Ракел? Защо не си избереш някой с твоите размери?

Уелч се наведе, без да сваля усмивката от лицето си.

— Като теб ли, Тери? Да, можем да го уредим. Защо не още сега? Да освободим напрежението. Ти си тук, а очарователната ти Саманта е вън. Сигурно доста неща ти липсват. Хубавата храна, разпивките с приятели, футболът. И сексът, разбира се. Сигурно много ти липсва сексът. Е, поне нормалният, между мъж и жена.

Тери махна небрежно.

— За разлика от този, по който ти си падаш.

Очите на Уелч станаха по-сериозни, но той продължи да се усмихва.

— Разбира се, ще пожелаеш да се срещнеш със Саманта. Да чуеш за станалото от нейната уста. Да разбереш какво се е провалило.

— Джаф, джаф, джаф — изрече бавно Тери.

— Не те смятах за човек, който ще се крие под фустата на жена си. Че ще я накараш да ти върши мръсната работа.

— Джаф, джаф, джаф. Като кученце, което иска да го изведат, за да пишка. Иди да въртиш опашка пред някой друг.

Усмивката на детектива се стопи.

— Мислиш се за много корав мъжага, а, Грийн? За велик.

— Всичко е относително, Ракел.

— Ти си едно нищо, Грийн. Нищожество, обикновен престъпник като най-долния педофил или джебчия.

Тери се усмихна спокойно.

— Помията вече я изхвърлиха, не си ли разбрал?

— На колко си сега, Тери, на петдесет? Петдесет и една? След петнайсет години влизаш в пенсионна възраст и знаеш ли какво? Ще ти остава още много в затвора. Когато излезеш, ще носиш чене, ще имаш изкуствена става и ще ходиш до клозета по десет пъти на нощ.

Тери се изправи толкова бързо, че столът му падна, звукът изкънтя в помещението като изстрел. Уелч разпери ръце и примигна, помисли, че Тери ще го нападне.

Тери се усмихна.

— Какво си помисли, Ракел, че ще те ударя тук, пред твоя човек и с половин дузина надзиратели отвън, които само чакат повод да ме тикнат в изолатора? — Той пристъпи към детектива и Уелч направи крачка назад. — Когато те ударя, ще е навън и ще е толкова силно, че няма да можеш да се свестиш.

Уелч се отърси от уплахата и размаха пръст.

— Заплашваш ме, а? — Обърна се към Симсън. — Нали го чу, той ме заплаши.

Тери изсумтя презрително и му обърна гръб. Симсън се дръпна от вратата и го пусна да излезе.

* * *

По-късно същата сутрин Макинли закара Сам до автосервиза, където бяха почистили спрея от сааба й. Тя остана доволна от работата, на стъклото нямаше и следа от жълтата боя. Монтьорът, който бе извършил услугата, дребен накуцващ ирландец, отказа да вземе пари с обяснението, че бил задължен на Тери.

Сам каза на Макинли, че ще отиде направо да види свекърва си. Уредиха си среща за следващия ден. Тя седна зад волана и си даде сметка, че се чувства по-добре, когато шофира сама. Нямаше нищо против да я возят, но предпочиташе да държи съдбата си в собствените си ръце.

Както обикновено Грейс седеше пред прозореца с ръце в скута и гледаше разсеяно навън.

— Добро утро, Грейс — поздрави весело Сам.

Грейс не реагира. На масичката до нея имаше чиния с риба на скара, варени пресни картофи и чаша портокалов сок.

— Грейс, не си пипнала обяда — смъмри я Сам.

Сложи си стол пред нея, взе вилицата и набоде парче риба.

— Много вкусно изглежда, Грейс. Защо не опиташ малко?

Поднесе вилицата към устата на свекърва си. Устните на Грейс се отвориха и Сам пъхна парчето риба в устата й. Грейс задъвка машинално, без да отмества поглед от прозореца.

— Добре ли спа, Грейс?

Не последва отговор, а и Сам не беше очаквала. Грейс Грийн отдавна не беше в състояние да води смислен разговор с когото и да било.

— Аз лично не съм мигнала — продължи Сам, поднасяйки ново парче риба към устата й. — С Тери изгубихме четири тона канабис и едва не ме арестуваха. Ужасна нощ.

Грейс се усмихна любезно и продължи да гледа през прозореца, дъвчейки замислено.

— Виж, след този провал оставаме без пукната стотинка. Къщата, колата, тази клиника. Ще се наложи да зарежем всичко. Освен ако не се съглася да се включа в мръсните игрички на любимото ти синче. Фалшиви банкноти от Испания. Трябва само да ги вкараме в страната. Какво да правя, Грейс?

Грейс се намръщи. Обърна се към Сам:

— Ти не си ли Лора?

— Не, Грейс. Лора е дъщеря ми. Аз съм Саманта.

Вратата се отвори. Появи се болногледачка в бяла униформа; изглежда, присъствието на Сам я изненада.

— О, здравейте, госпожо Грийн. Тъкмо идвах да прибера чинията на Грейс.

— Още не сме свършили.