Госпожа Мафия

— Ще дойда по-късно тогава. — Болногледачката понечи да излезе, но спря и затвори вратата. — Сигурно не е моя работа, госпожо Грийн, но госпожа Ханкок искаше да я уведомя, ако ви забележа в заведението. Заради таксата на Грейс.

Лицето на Сам посърна. След провала в Нортъмбърланд нямаше представа как ще плати таксата за старческия дом. Или която и да било друга такса.

— След петнайсет минути започва обичайната си обиколка — завърши болногледачката.

Сам се усмихна и й благодари. Младата жена излезе и тя продължи да храни свекърва си.

Грейс преглътна, след това се обърна към Сам със замечтан поглед:

— Ядохме варена сьомга, нали? Сьомга със спаначен сос.

— Точно така. Това ядохме.

По лицето на Грейс се разля лъчезарна усмивка:

— Сосът беше пресолен. Иначе хубава сватба. С Тери бяхте прекрасна двойка.

— Нали? Много добра двойка.

Грейс се намръщи и лицето й стана отново безизразно. Тя наклони глава настрани и се вгледа в Сам.

— Коя си ти?

Сам въздъхна и набоде ново парче риба.

— Аз съм Саманта, Грейс. Хайде, дояж си рибата.

* * *

Ричард Ашър говореше по телефона и крачеше из кабинета си като пантера в клетка. Лорънс Патерсън, който седеше на ръба на бюрото му, стана и посрещна Сам с въздушна целувка.

Ашър каза дочуване на събеседника си от другата страна на линията и остави слушалката.

— Саманта, благодаря, че се отби. Научих, че нещата са минали… немного гладко.

— Може и така да се каже, Ричард. — Сам седна на един от черните дивани и запали цигара. Патерсън побърза да й предложи кристален пепелник. — Чакаха ни с отворени обятия. Знаеха точно кога и къде ще изкараме стоката.

— Ти нали не се… така да се каже… компрометира? — осведоми се Ашър.

— Искаш да кажеш дали са ме заловили на местопрестъплението? Не, Ричард. Надали щях да съм тук, ако ме бяха пипнали.

Двамата мъже се спогледаха и Сам разбра какво искаха да си кажат.

— Мислите, че съм дошла да ви предам? Че работя за ченгетата, за да получа по-лека присъда? Това ли си помислихте?

Ашър и Патерсън поклатиха глави.

— Далеч сме от подобна мисъл — отвърна адвокатът.

Ашър бръкна в едно чекмедже и извади малък детектор за метални предмети.

— Но можем да проверим за всеки случай, нали? — каза.

— Сигурно се шегуваш — възкликна Сам.

— Саманта, моля те. Нищо няма да ти стане.

Сам въздъхна и се изправи. Разпери ръце и Ашър прокара детектора около тялото й.

— Нали няма да ме преглеждате и отвътре, а, Ричард? Защото трябва да те предупредя, че от вчера не съм се къпала.

Ашър се намръщи, но не отговори. Свърши с огледа и се отдръпна.

— Извинявай — каза, — но нали знаеш, в наши дни престъпниците нямат никакво достойнство.

— Какво стана с морала на крадците?

— Вече е демоде — отвърна Патерсън; дръпна остъклената плъзгаща се врата към отрупаната с цветя тераса. — Какво ще кажете да излезем малко на чист въздух.

От терасата се откриваше гледка към финансовия център на града. Имаше фонтанче с формата на делфин и масичка от ковано желязо с шест стола. В единия край на терасата бе устроена малка японска градина с валчести камъни сред безупречно изгладен пясък и десетина бонзаи върху дървени скамейки.

Отстрани всичко това беше оградено със свежа зеленина с автоматична система за поливане.

В далечината се извисяваше сградата на „Нашънъл Уестминстър банк“, около нея останалите небостъргачи на Ситито приличаха на джуджета. Сам се приближи до парапета на терасата и загледа града.

— Страхотна гледка, момчета.

— Да знаеш само колко струва — оплака се Ашър. — Девет кожи ми съдират.

Сам се обърна към двамата мъже. Патерсън бе взел някакво куфарче, постави го върху масичката.

— Какво е финансовото ни състояние сега, Ричард? — попита Сам. — Като се има предвид снощният провал.

— Има пари в две сметки. Дължиш вноски по ипотеката за три месеца назад, но банката няма да бърза с конфискацията. Лорънс обаче има нужда от пари за делото.

Сам се обърна към Патерсън:

— Има ли напредък?

Патерсън се облегна назад и си придаде важен вид, сякаш ще изнася лекция:

— Саманта, има два начина да измъкнем Тери от затвора.

— Нямам пари за хеликоптер, Лорънс.

Патерсън се усмихна кисело, като чичо, който се прави, че шегата на любимия му племенник му е забавна.

— Не, Саманта, не броя хеликоптера. За щастие няма да стигаме чак дотам. Трябва да оборим криминологичните улики и да изобличим Рики Морисън в лъжа. Ако предположим, че веществените доказателства са подхвърлени от някой от детективите…

— Ракел… — прекъсна го Сам.

Патерсън кимна.

— Ракел. Точно така. Ако приемем, че уликите са подхвърлени, най-лесно е първо да изобличим Морисън. Ако докажем, че полицията го е принудила да лъже, оттам следва, че е възможно тя да е подхвърлила и уликите. Или поне ще имаме убедителни причини да се явим пред Апелативния съд. Първо обаче трябва да намерим Рики Морисън, а досега, признавам, не можем да открием и следа от него. Явно е включен в програмата за защита на свидетелите. Доста ще се охарчим, докато го намерим, Саманта.

— Вече съм натоварила един човек със задачата — успокои го Сам; отдолу се чу вой на пожарникарска сирена.