Госпожа Мафия

— Мразя да ме разиграват, да ми подават информацията на парченца. Първо ми казваш за марихуаната, после ми дават някакъв бележник за фалшивите банкноти. Научих за алкохола само защото се появи проблем.

— Добре де, мислех, че Ръсел и Пайк ще се справят сами. Всичко вървеше добре.

— Не това е въпросът, Тери. Ти ми казваш само това, което трябва да знам. Което искаш да знам. Всичко друго остава скрито. Какво има, Тери? Нямаш ли ми доверие?

Тери протегна ръка, но Сам не му позволи да я докосне.

— Разбира се, че ти имам доверие. За бога, на кого другиго да се доверя?

Сам подпря главата си с ръце.

— Не знам още колко ще издържа.

Тери се наведе напред, изглеждаше искрено загрижен.

— Любов моя, всичко ще се оправи.

Тя изсумтя.

— Така каза и Джейми, преди да ти прочетат присъдата.

— Наистина ще се оправим, обещавам.

— Не можеш да обещаеш такова нещо, Тери.

Сам вдиша дълбоко, за да се успокои. Тери я изгледа загрижено, но тя поклати глава.

— Добре съм. Наистина. Добре съм.

— Сигурна ли си?

Сам кимна.

— Тази работа с алкохола трябва да я уредим. Трябва да открием кой стои зад това и да му стъпим на врата.

— Пак „ние“.

Тери вдигна рамене и разпери ръце.

— Оттук не мога да направя много, любов моя. И както казах, само на теб мога да се доверя навън. Някой е пропял за марихуаната. Виж, скъпа, ако не се заемем веднага, ще го сметнат за слабост и ще ударят отново и отново. Ще се обадя на Ръсел да подготви всичко, но ти трябва да следиш хода на операцията. Анди Макинли ще ти обясни всичко.

Сам не каза нищо. Ужасно й се пушеше, но в залата за свиждане беше забранено.

— Ричард и Лорънс дадоха ли ти бележника?

Сам кимна.

— Това е фасулска работа, Сам.

— Да бе, каза го и за предишната акция. Тери, ако ме бяха пипнали с Рег и останалите, щяха да ме тикнат зад решетките за десет години. — Тя се наведе към него и зашепна: — Сега искаш да пренасям фалшиви пари. Не може ли да почака?

— Проблемът е, че не само аз съм вложил пари. Има и други инвеститори. Единият е Майки Фокс. Ще иска да си върне загубата от последния провал.

— Тери, ти явно не разбираш колко ми е тежко. Ще ме изритат от къщи. Таксата на Джейми не е платена. От старческия дом заплашват да изхвърлят мама на улицата. Спешно имаме нужда от пари. Не следващата седмица или следващия месец. Имаме само пет бона от Уоруик Лок.

Тери се намръщи.

— Пет бона ли? За какво?

— За дела ти в модната къща.

— Какво? По дяволите, Сам, петдесетте ми процента струват много повече.

— Уоруик не смята така.

— Уоруик е мръсник.

— Мислех, че сте приятели.

— Така ли? Явно не си мислила правилно. — Тери поклати глава. — В наши дни не можеш да имаш доверие на никого.

— Твърдеше, че бизнесът не вървял.

— Последния път, като гледах балансите, всичко си беше наред. — Той постави ръце върху масата. — Добре, щом имаш нужда от пари, оставил съм на Джордж Кей да ми пази известна сума. Десетина бона.

— Не ми спомена при последната ни среща.

— Е, сега ти му спомени. Кажи му, че ти трябват спешно. Трябва да бутнеш нещо и на Блаки. А за Испания също ще имаш разходи.

Сам се отпусна на стола си. Чувстваше се изтощена.

— Не е честно — каза с въздишка. — Имах личен живот. Бях независима от теб.

Тери се засмя.

— Никога не си била независима от мен.

Сам се изсмя нервно.

Тери се наведе, лицето му изведнъж придоби сериозно изражение.

— Чувствата ми към теб не са се променили. Дълбоко в душата си винаги съм ти бил верен.

— Значи изневерите са били само повърхностни, а? Какво успокоение. — Тя си пое дълбоко въздух. — Съгласих се само да ти осигуря алиби за онази нощ. Сега ме въвличаш в нещо, което… — Тя тръсна глава, опита да събере мислите си. — Нещата вече ми се изплъзват.

— Ще се справиш.

— По-добре да ми беше разказал всичко.

— Кълна се в живота на майка си, нищо друго не крия.

Тя го изгледа хладно.

— Не въвличай Грейс в тази мръсотия, Тери.

Той вдигна виновно рамене.

— Ако излезе още някоя сделка, за която не си ми казал, Тери Грийн, има опасност да ме обесят заради теб.

— Не си ли разбрала? Смъртното наказание е отменено.

— Да, голям късметлия си.

— Хей…

Той я изгледа обидено, но това не я трогна.

— Мръсник такъв.

— Ще ти се реванширам, като изляза, любов моя. Обещавам.

— Ще видим. Ще видим.

* * *

През деня „Лапландия“ бе неуютно, западнало място. Всички лампи светеха, разкривайки истинската мизерия на заведението. Червените велурени седалки в сепаретата бяха избелели и скъсани на места, масите — издраскани, килимите — с дупки от цигари. Един мъж чистеше с прахосмукачка и си подсвиркваше фалшиво, друг, покачен върху дървена стълба, сменяше някаква крушка. Бяха напръскали с ароматизатор с миризма на лимон, но тя не успяваше да замаскира вонята на цигарен дим.

Джордж Кей стоеше зад бара и броеше бутилките с алкохол. Чу стъпките на Сам и се обърна. Отначало лицето му помръкна, но той побърза да се усмихне.

— Сам, каква приятна изненада. — Той излезе иззад бара, целуна я по бузата и стисна ръката й. — Нямахме уговорка, нали?

— Неочаквано посещение, Джордж. Как вървят нещата?

— Чудесно. — Той кимна към бутилките зад бара. — Ако не броя всичко, ще ме оберат до шушка.