Госпожа Мафия

— Да, в наши дни човек не може да се довери на никого, нали?

Лицето на Кей стана малко по-сериозно.

— Та какво мога да направя за теб?

— Тери твърди, че ти е оставил някакви пари.

Кей присви очи.

— Така ли?

— Да. И честно казано, малко съм разочарована, че не ми каза при последната ни среща, Джордж.

Кей извади инхалатора си и вдиша дълбоко. Потупа се по гърдите и прибра апаратчето.

— Да идем в кабинета ми.

Сам го последва. При всяка крачка от гърдите му се чуваше леко хриптене, панталоните му шумоляха при търкането на бедрата му. Той й отвори вратата на кабинета си и Сам се мушна покрай него, мина достатъчно близо, за да подуши потта му.

Тя се настани на дивана и запали цигара. Кей седна зад бюрото си. Намръщи се при вида на цигарата, но не каза нищо.

— Тери твърди, че му държиш десет хиляди лири.

— Това е работен капитал, Сам. Постоянно е в обращение.

— Не така ми представи нещата Тери. Каза, че ти ги оставил да му ги пазиш за черни дни. И повярвай ми, Кей, напоследък така ми е причерняло, че две не виждам.

Кей потърка бузата си, намръщи се.

— Сам, съжалявам, но в момента не са у мен.

— Къде са, Джордж?

— Ами… — Той се запъна, търсейки подходящи думи. — Вложил съм ги. В обращение са. За текущи разходи.

— Джордж, колко хиляди печелиш всяка нощ? Последния път отвън имаше опашка.

— Затънал съм в дългове, Сам.

— Глупости, Джордж.

— Да не се караме сега, Сам, моля те.

— Това не е караница, Джордж. Това е разговор. Караницата ще бъде, когато Тери разбере, че не искаш да му върнеш парите.

Кей застина.

— Това звучи като заплаха, Сам.

— Много добре познаваш Тери.

— Да, но Тери го няма, нали?

— Много си бил наблюдателен, Джордж. Само че той има приятели, които са на свобода.

— Като Макинли. Дочух, че сега работел за теб.

Сам не отговори, избълва облак дим към тавана.

Кей забарабани с пръсти по бюрото. По лицето му избиха капки пот. Сам го погледна в очите и накрая той отмести поглед.

— Днес мога да ти отпусна няколко бона — каза, — останалата част са вързани в бизнеса.

— Ами отвържи ги. Час по-скоро.

Кей се надигна и отиде до голяма снимка на две прегърнати голи блондинки на стената. Дръпна я и отдолу се показа малък сейф. Нагласи комбинацията на ключалката и отвори вратата. Извади пачка банкноти от по двайсет лири.

— Знаеш ли — каза, — размислих над предложението ти да купя дела на Тери в клубовете.

Сам протегна ръка и Кей й подаде парите. Тя прокара пръст по ръба на пачката.

— Колко има тук, Джордж?

— Две хиляди.

— Нали каза няколко. Две не е няколко. Две си е две. Тери каза десет.

— Ще ти дам и останалите осем, Сам. При първа възможност. Доста загубих с тази марихуана, забрави ли?

— И аз загубих.

Тя прибра пачката.

— Помислих, че може да се споразумеем с Тери. Да купя дела му. Това ще разреши финансовите ви проблеми, нали? Е, след загубата с канабиса няма да мога да платя веднага, но съм сигурен, че ще се споразумеем.

— Ще предам на Тери, като го видя.

— Дали е планирал още нещо?

Тя присви очи.

— Какво имаш предвид, Джордж?

— Ами… Нали знаеш. Някакви други… далавери. За покриване на загубите.

— Питай самия Тери. Защо не му идеш на свиждане? Сигурна съм, че ще ти се зарадва.

Кей кимна. Върна се при сейфа и го заключи, премести снимката на мястото й.

— Знам, че преживяваш тежки моменти, Сам. Имаш много ядове.

— Благодаря за съчувствието.

Кей се върна зад бюрото и се отпусна на стола. Извади инхалатора и се заигра с него.

— Винаги си ми била слабост, Сам. Знаеш го. Ако искаш да поговориш с някого…

Сам кръстоса крака и забеляза, че Кей проследи с поглед движението й. Тя опита да сдържи раздразнението си: беше дошла за парите на Тери, не да флиртува с негов приятел.

— Единственото, което ме интересува в момента, са парите на Тери.

— Парите не са най-важното в живота, Сам. — Кей отново вдиша от инхалатора. — Можеш да дойдеш някоя вечер в клуба. Да пийнеш шампанско. Да хапнеш. Да се видиш с хора като в добрите стари времена. Жена като теб не бива да се самоизолира така.

Сам се изправи. Изведнъж се почувства омърсена, не искаше да прекарва и минута повече в компанията на Кей. Той беше дори по-отвратителен от клуба си.

— Обади ми се, когато събереш останалите пари — каза тя и излезе.

Зад гърба си чу отново звука от инхалатора.

Сам се качи в колата и въздъхна.

— Как мина, госпожо Грийн? — осведоми се Макинли.

— Добре, предполагам. — Тя затвори очи и облегна глава на седалката. — Колко получаваш от Джордж Кей, Анди? — Макинли не отговори и тя отвори очи. — Какво е това, да не си му дал обет за мълчание? Хайде, кажи.

Той се усмихна.

— Нека се изразя по-просто, госпожо Грийн. Ръкувахте ли се с него?

Тя поклати глава.

— Не.

— Това е добре, не се налага да си броите пръстите. — Той запали двигателя. — Накъде сега?

Сам погледна часовника си. Наближаваше обяд.

— Искам да се видя с Блаки.

— Не вярвам да се зарадва на визитата ви.

— Може би, но трябва да измъкнем Тери от затвора, а само Блаки може да ни помогне.

Макинли я остави на ъгъла до полицейския участък, където работеше Блаки, и тя се обади на инспектора по мобифона си, докато отиваше към входа.

— Блаки, Сам Грийн се обажда.