Госпожа Мафия

— Как, по дяволите, можа да се обадиш тук?

— Ако предпочиташ, мога да накарам Тери да ти се обади от затвора, но струва ми се, това ще ти създаде известно неудобство.

— Не е смешно, Сам.

— Да си ме чул да се смея? Пред участъка съм, Блаки. Ако не слезеш до пет минути, ще те потърся на рецепцията.

Тя затвори и запали цигара. Беше я изпушила едва наполовина, когато Блаки изскочи от участъка, навличайки палтото си.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — тросна се той.

— Щом като Мохамед не ще да отиде при планината…

— Май няма да се откажеш, докато не ме видиш зад решетките при съпруга ти. — Той се огледа тревожно. — Хайде, не можем да стоим тук.

— Срам ли те е от мен, Блаки?

Той изсъска раздразнено и закрачи към главната улица, Сам го последва.

Полицаят се насочи към една градинка, постоянно се озърташе.

— Блаки, по-спокойно. Изглеждаш подозрително.

— Ти си жена на убиец. Как иначе да изглеждам в твоята компания?

— Какво, никога ли не говориш с престъпници? Какво ченге си? Ще кажеш просто, че съм от информаторите ти.

Блаки отново изсъска и се запъти към едно езерце насред градинката.

Сам го последва.

— Виж, Блаки, трябва да говоря с Морисън. Той твърдеше, че е видял Тери да излиза от апартамента на Сноу след изстрелите. Искам да знам дали лъже. Няма да ти струва много усилия.

Блаки се обърна:

— Морисън е включен в програмата за защита на свидетелите: нова самоличност и тем подобни.

— Знаеш ли къде е?

— Не можеш да се видиш с него. Точка. Ако те оставя да говориш с него, слухът ще стигне до Уелч и ще загазя.

— Но ти знаеш къде е, нали?

Блаки я изгледа, без да спира.

— Не можеш все да бягаш, Блаки — извика Сам след него. Извади един плик от чантата си и му го подаде. — Не и ако искаш тези нещица да бъдат унищожени. — Блаки не се обърна. — Прави се на мъж, щом искаш, но ако това стигне до шефа ти, с кариерата ти е свършено.

Блаки спря. Обърна се бавно и се вгледа в плика в ръката на Сам.

— Какво, по дяволите, е това?

Сам не отговори. Двамата стояха и се гледаха като съперници на дуел, никой от които не смее да стреля пръв. Блаки стисна зъби, извади ръце от джобовете си и бавно тръгна към нея. Дръпна плика от ръцете й и бързо го отвори. Вътре бяха черно-белите снимки от сейфа на Тери. Блаки ги разгледа, лицето му почервеня.

— За такова нещо можеш да получиш седем години — изсъска той.

— За няколко снимки с приятели?

— Това е изнудване!

— О, не знаех. Е, взимам си ги обратно и забравяме всичко. Осъзнай се, Блаки. Знам, че е изнудване. Точно това целя. Сега ще ме заведеш ли при Морисън, или да изпратя негативите на шефа ти?

Блаки върна снимките в плика.

— Бързо се учиш, Сам.

— Налага се.

— Само внимавай да не преучиш. — Той пъхна плика във вътрешния си джоб. — Имаш ли кола?

Сам извади мобифона си и се обади на Макинли. След две минути лексусът спря пред градинката и Сам и Блаки се качиха отзад. Блаки каза на Макинли накъде да кара и тримата продължиха в пълно мълчание.

Спряха пред един жилищен блок в северозападната част на Лондон. Сам и Блаки слязоха и тя заоглежда закованите с дъски и напръскани със спрей витрини на магазините и купищата боклук по тротоара.

— Голяма грижа за свидетелите, Блаки, няма що.

— Съкращения на бюджета, какво да правиш? Пък и никой няма да си дава много труд, за да осигури удобства на отрепка като Морисън.

Блаки тръгна към блока. Ръждясалата метална врата бе с електронно заключване, но ключалката беше счупена и тя се отваряше и затваряше леко от вятъра. На два от трите асансьора бяха закачени бележки „Не работи“.

— На кой етаж е? — попита Сам.

— На третия.

— Не е ли по-добре да се качим по стълбите?

— Добра идея.

Тръгнаха по стълбите. Стените бяха изпъстрени със спрей — главно имена и мръсни надписи и рисунки на полови органи.

— От колко време е тук? — попита Сам.

— От около месец преди делото.

— И това ли е част от сделката, ако натопи Тери?

— Не го е натопил — възрази Блаки, задъхан от бързото изкачване. — Той е очевидец на престъпление. Има разлика.

— Да, малка подробност. Защо е в програмата за защита на свидетели?

— Помага на отдела за борба с наркотиците по няколко случая. Морисън е дребен пласьор, но познава няколко души по-високо в йерархията.

— Явно не са особено високо, иначе щяхте да му осигурите повече удобства.

Блаки се намуси. Някой се беше изходил на площадката и двамата заобиколиха опасното място със страхопочитание. На Сам й се догади, закри устата и носа си с кърпичка.

Блаки се ухили.

— Ако това ти се вижда гадно, чакай да видиш Морисън.

В коридора на третия етаж имаше петнайсетина врати. Тази на Морисън имаше шпионка и на стената личаха дупките от електронна ключалка. Устройството бе изтръгнато, но очертанията му още личаха на по-светлия цвят на боята. Блаки натисна звънеца и след като не чу нищо отвътре, потропа. Чуха се стъпки и той почука отново.

— Хайде, Рики, знам, че си тук.

Дупката на шпионката се затъмни и Морисън ги разгледа внимателно отвътре.

— Стига си се правил на интересен — подкани го Блаки.

— Кой е? — чу се приглушен глас.

Блаки извади служебната си карта и я показа пред шпионката.

— Полиция.