Госпожа Мафия

Вратата се открехна. Беше закачена с веригата. През процепа се показа част от лицето на Морисън — кичур рошава коса, присвито око, брадясала буза. Въпреки това Сам успя да го разпознае.

— Трябва да говорите първо с адвоката ми — изфъфли Морисън. — Не можете да си идвате, когато ви скимне.

— Нямаме време за каналния ред.

— Кои сте вие?

Блаки завря служебната си карта под носа му.

— Детектив Блаксток, началник на отдел.

Морисън се взря в документа.

— Блаксток ли? Не си от антинаркотичния, нали?

— Не, Рики. Не съм. Сега ще отвориш ли вратата, или да разбивам?

Морисън кимна към Сам.

— А тая каква е?

— Искам само да поговорим — каза Сам.

Блаки опря длан във вратата и натисна.

— Хайде, Рики, съседите ще станат подозрителни, ако ни държиш още тук.

Морисън се изхили.

— Съседите пет пари не дават.

Сам извади един плик от чантата си.

— Нося ти нещо.

Блаки я изгледа заплашително, но не каза нищо.

— Какво е това? — попита Морисън.

Сам се усмихна и потърка плика във вратата. Морисън прехапа устни, после свали веригата и отвори. Сам влезе първа, подаде плика на Морисън. Той го отвори. Вътре имаше пачка банкноти от по петдесет лири.

Блаки видя парите и постави ръка на рамото на Сам.

— Не може така! Той е свидетел, не можеш да подкупваш свидетели!

— Ти ще кажеш, че не може — сряза го Морисън.

Беше по пижама и халат. Побърза да занесе парите в спалнята, сякаш се опасяваше, че ще го накарат да ги върне.

Сам смъкна ръката на Блаки от рамото си.

— Просто улеснявам нещата — каза. — Както постъпвате с информаторите си. Ако ти е неприятно, можеш да изчакаш навън.

— Може би си права — съгласи се Блаки. Погледна часовника си. — Десет минутки, нали? След това се махаме.

Сам кимна.

Блаки я погледна, сякаш иска да каже още нещо, но просто се обърна и излезе.

Сам огледа стаята. Имаше вехт диван, две изтъркани кожени кресла и чисто нов голям телевизор с видео. Подът беше осеян с празни кутии от храна за вкъщи, върху масичката до отворена кутия бира бяха натрупани порносписания. Сам отиде при прозореца и дръпна мръсните дантелени завеси. Отдолу се виждаше преобърната обгорена кола и контейнер, преливащ от боклук.

Морисън се върна в стаята и Сам се обърна.

— Не знам какво очаквате да ви кажа — заговори той.

— Знаете коя съм, нали?

— Разбира се. Видях ви в съда, госпожо Грийн.

Тя кимна.

— Имате ли нещо против да запаля?

— Давайте.

Сам извади цигара и предложи на Морисън. Той си взе и тя му подаде запалка. Погледна дивана. На едната странична облегалка имаше отворено списание, до него стоеше кутия с хартиени кърпички. Морисън проследи погледа й, извади една салфетка и си избърса носа.

— Имам хрема — обясни. — Сума ти време ме държи.

Той хвърли списанието върху другите и се загърна по-плътно с халата.

Сам реши да остане права. Застана с гръб към прозореца и издиша облак дим.

— Рики, чух показанията ти в съда, но съм сигурна, че съпругът ми е невинен. Не може да е убил Престън Сноу.

Морисън вдигна рамене.

— Каквото съм видял, видял съм го.

— Какво по-точно?

— Вече го казах. В съда. Не съм излъгал, госпожо Грийн.

— Разкажи ми пак, Рики.

Морисън въздъхна. Смукна силно от цигарата, пак въздъхна и издиша дима.

— Разказвал съм го хиляда пъти. На ченгетата, на прокурора, на адвоката.

— Направи ги хиляда и един.

Морисън се почеса по брадичката и вдигна крака на масичката.

— Добре. Както си спя, изведнъж се събуждам. Чувам два изстрела. Бум. Бум. Ставам и отварям вратата. Съпругът ви слиза по стълбите и прибира нещо в джоба си. Аз го виждам, той не ме вижда. Той слиза, аз затварям вратата и пак си лягам. След два часа ченгетата цъфват у нас и ми съобщават, че Сноу е мъртъв. Застрелян с два куршума. — Той вдигна ръце, сякаш е доказал някаква сложна теорема. — Не е ли очевидно?

Сам кимна замислено:

— У Сноу ли живееше?

Морисън поклати глава.

— Сноу държеше горните два етажа, на долния имаше наематели.

— Познаваше ли Сноу?

— Не сме били приятели, ако това имате предвид. Просто ми продаваше стока от време на време.

— Стока ли?

— Малко кокаин.

— Често ли се друсаш?

— Ако имам пари, да.

— Каза ли го пред съда?

— Никой не ме е питал.

Сам закрачи напред-назад, забеляза малка кухня отстрани на хола. Газовата печка бе покрита с почерняла мазнина, в умивалника имаше купчина мръсни чинии, чешмата капеше.

— Да ви направя ли кафе, госпожо Грийн? — предложи Морисън.

Този неочакван израз на гостоприемство изуми Сам, но тя предпочете да не рискува да пие от чашите на Морисън.

— Не, благодаря, Рики. Беше ли взимал наркотик, когато убиха Сноу?

Морисън се намръщи като бебе, което се кани да зареве.

— Знам какво си мислите. Не ми се е привидяло.

— Не казвам, че ти се е привидяло, просто може би си бил малко замаян. С размътено съзнание.

Морисън поклати глава.

— Каквото съм видял, видял съм го.

— Било е през нощта. В коридора не е имало осветление.

— Адвокатът на мъжа ви каза всичко това в съда. Отвън идваше достатъчно светлина. Видях лицето му.

— Но само в профил. Бил е с вдигната яка.

— Той беше, госпожо Грийн. — Морисън смукна от цигарата, държеше я с палец и показалец. — Не сте били с него онази нощ, нали?

— Аз плащам за информация, Рики.