Госпожа Мафия

— Да, и двамата знаем, че ако някой е излъгал пред съда, това сте вие май? Не е бил с вас, нали?

Сам не отговори и Морисън се ухили самодоволно. Размаха цигарата към нея.

— Виждате ли?

— Какво те накара да се събудиш?

Морисън се намръщи.

— Какво имате предвид?

— Каза, че си се събудил и чак тогава си чул двата изстрела. Какво те събуди?

Морисън вдигна рамене.

— Не знам. Може би ми се е ходило по нужда. Защо се будят хората?

— Не чу ли крясъци, спор?

— Просто се събудих. След това чух изстрелите. После видях съпруга ви.

Цигарата на Сам изгоря до филтъра. Тя се огледа за пепелник, но не видя. Отиде в кухнята и смачка фаса в умивалника. Някаква хлебарка пробяга по една от мръсните чинии и Сам се дръпна уплашено.

— За бога, Рики, защо не почистиш тази кочина?

— Обещаха да ми изпратят чистачка.

Сам се върна в хола.

— Работил ли си друг път с Ракел?

— С какво?

— С Франк Уелч. Имали ли сте вземане-даване преди убийството на Сноу?

Морисън продължи да я гледа объркано.

— Бил ли си му информатор?

Морисън завъртя очи.

— Не мога да ви кажа такова нещо. Знаете ли колко хора ме търсят да ме очистят?

— И аз ли се включвам в това число, Рики?

— Ако се разчуе, че съм информатор, знаете ли какво ще стане с мен?

— Рики, включен си в програмата за защита на свидетелите. За всички е ясно, че пееш като канарче. Искам просто да знам, беше ли информатор на Уелч?

Морисън кимна.

— Да. Бях.

— Виж, мисля, че Уелч е натопил съпруга ми. Подозирам, че е подправил уликите.

— И мислите, че ме е накарал да лъжесвидетелствам?

Сам го погледна и кимна бавно.

— Точно това мисля.

Той срещна спокойно погледа й.

— Е, тук грешите, госпожо Грийн. Много грешите.

Трите бели микробуса излязоха от ферибота поотделно, но веднага след терминала отново се събраха. Един отегчен митничар с рефлекторно жълто яке им махна вяло да минават. Микробусите бяха само три от стотиците коли, които ежедневно внасят евтин алкохол от континента, а и мъжете вътре бяха минавали много пъти през митницата и знаеха много добре как да останат незабелязани.

Ким Флечър и Джони Ръсел бяха в първия микробус. Ръсел караше, а Флечър се свърза по мобилния си телефон с Елис, после с Райзър, които караха другите две коли. Продължиха в колона до голямата детелина на излизане от Дувър, после се разделиха по различни пътища за Лондон. На известна дистанция след всеки микробус караха по два мотоциклета с по двама души с кожени дрехи и каски.

Ръсел постоянно поглеждаше в огледалото, Флечър държеше мобифона в скута си, готов да го използва. Отзад се чу дружен смях и Флечър се обърна:

— Ще млъкнете ли там, отзад?

В каросерията върху каси с бира седяха четирима мъже с бухалки. Носеха кожени якета, дънки и чанти с екипи и щеки за крикет, в случай че ги спрат за проверка на границата.

— Извинявай, шефе — каза един от биячите.

— Имаме опашка — обяви Ръсел.

Флечър погледна в страничното огледало.

— На четири коли зад нас. Син микробус.

Флечър забеляза микробуса. Караше го едър плешив мъж, до него седеше русо момиче.

— Сигурен ли си?

— Движи се все в нашата лента, вече три километра кара с нашата скорост.

— Добре, момчета — обърна се Флечър към останалите. — Това е.

Той се обади до другите два микробуса, за да му изпратят подкрепленията с мотоциклетите. Отвори жабката и извади малък предавател. Мотоциклетистите отзад имаха радиостанции, нагласени на същата честота. Флечър ги предупреди за синия микробус, после се отпусна на седалката и се ухили доволно. Затананика си тихо.

Синият микробус продължи след тях още петнайсетина минути. Когато навлязоха в сравнително пуст участък от пътя, нападателите най-после решиха да действат. Синият микробус ускори и се доближи на една кола зад тях, след това пак забави и продължи с тяхната скорост. Стигнаха някакъв светофар, той смени на червено и Ръсел намали.

— Това е, момчета — обяви Флечър. Пресегна се под седалката и извади голям френски ключ. — Бъдете готови.

Ръсел рязко спря. Синият микробус се блъсна отзад, но Ръсел вече бе вдигнал крак от спирачката и колата продължи малко напред. Флечър смигна на Ръсел и слезе.

Жената вече беше излязла от синия микробус и започна да се извинява с източноевропейски акцент:

— Толкова съжалява. — Вдигна ръце. — Не видели червено. — Имаше доста широка уста и изрусената й коса бе вързана на опашка. — Всички ли добре?

Флечър стисна по-силно френския ключ зад гърба си и се усмихна.

— Добре сме. А вие? Няма ли пострадали?

— И ние добре. Но счупили отзад на ваша кола. — Тя посочи задницата на микробуса им. — Вижда?

Ръсел също слезе и се присъедини към Флечър. В този момент задницата на синия микробус се отвори и отвътре изскочиха четирима мъжаги с щанги. Момичето изтича при тях и им закрещя на някакъв непознат език.

— Мамка им — извика Ръсел. — Това е грабеж.

— Неуспешен грабеж — поправи го Флечър и извади френския ключ иззад гърба си.

Ръсел измъкна дълга верига от джоба на якето си, завъртя я пред себе си и тръгна към нападателите. Четиримата биячи от микробуса също изскочиха с бухалките си за крикет и закрещяха обиди.