Госпожа Мафия

Поскович се намръщи. Не беше разбрал.

— Такъв е изразът, Зоран. Означава, че нещата са толкова зле, че кучетата се бият помежду си за всеки кокал.

Поскович кимна.

— Нали няма нищо общо с хотдог4?

Сам се облегна назад и се разсмя, също и хората й. Поскович неуверено се ухили, не виждаше кое е толкова смешно.

Когато се насмя, Сам извади кутия цигари и предложи на Поскович. Той си взе една и тя му я запали, след това — своята.

— Защо избрахте точно микробусите на съпруга ми, Зоран?

Поскович избълва облак дим, изчака да се разсее, преди да заговори:

— Решихме, че понеже съпругът ви е в затвора…

Сам кимна.

— И какво целите? Един микробус с алкохол е дребен залък. Сигурно си точите зъбите за по-голяма хапка.

Поскович отново се намръщи. Говореше доста добре английски, особено в сравнение със сънародниците си, но не разбираше много добре жаргонните изрази.

Сам се усмихна.

— Количеството е малко, Зоран. Един микробус алкохол. Не струва много.

— Ако ви лишим от стоката, клиентите ви ще потърсят други доставчици. Ще се обърнат към нас.

— И аз така си помислих. — Сам извади няколко листа и ги подаде на Поскович. — Тук има списък на заведенията, които пазаруват от нас, и на онези, които не пазаруват.

Поскович прехапа устни и прегледа списъците.

— Намират се в един район, занимават се със сходна дейност. Индийски ресторанти, магазини, барове. Има предостатъчно и за вас, Зоран. Няма нужда да ме конкурирате.

— Да, ама вие ще поискате да разширите бизнеса.

Сам поклати енергично глава.

— Не, няма. Обещавам. Когато излезе от затвора, съпругът ми ще зареже всичко.

Поскович я погледна изпитателно, запита се дали е искрена с него.

— А, има и още едно условие — добави тя.

Поскович вдигна вежди.

— Да ни върнете микробуса. И алкохола.

Поскович се подсмихна, подаде й ръка. Сам я стисна. Дланта му беше много по-широка от нейната, но той пое предпазливо ръката й, след това се изправи и я прегърна, внимателно, сякаш се опасяваше, че ще я счупи.

— Договорихме се, госпожо Грийн — каза той, целуна я по бузата.

— Радвам се, Зоран, уплаших се, че ще поискате да се борим за микробуса.

Поскович се разсмя гръмко. Изпрати я до вратата. Макинли и останалите биячи ги последваха.

Един от хората на Поскович разсипа консерва с кренвирши на пода. Наведе се и започна да ги събира с виновна усмивка.

— Тези неща наистина ли се купуват? — попита Сам, докато албанецът бършеше кренвиршите в гащеризона си.

— Печелим цяло състояние. Японските туристи дават по десет кинта за хотдог. Затова босненците отстояваха толкова яростно територията си. Наложи се да потрошим много глави, госпожо Грийн. Много глави.

Сам и Макинли се запътиха към лексуса, Пайк, Флечър, Ръсел и останалите отидоха по колите си.

— Не знаех, че родът ви е от Унгария — каза Макинли.

Сам го изгледа сърдито.

— Анди, приличам ли ти на унгарка? Не ме обиждай.

Макинли се разсмя, после поклати удивено глава.

* * *

Франк Уелч показа служебната си карта на младия полицай на пост в смрадливото фоайе.

— Третия етаж, сър.

— Знам къде е, синко — изръмжа Уелч.

Натисна гневно копчето на асансьора и лапна два ментови бонбона. Погледна указателя за етажите. Два от асансьорите не работеха, третият стоеше на третия етаж и не помръдваше. Уелч реши да се качи пеш.

Пред апартамента на Морисън стояха още двама униформени полицаи, един криминолог сваляше отпечатъци от вратата.

Уелч отново показа картата си и влезе.

Симсън и Кларк го чакаха в хола. Симсън разлистваше едно от порнографските списания; като видя шефа си, бързо го затвори и го хвърли на пода.

— Не трябва ли да сте с ръкавици? — попита Уелч.

— Съжалявам, шефе.

Симсън извади кутия с гумени ръкавици и я отвори със зъби.

— Насам шефе — подкани го Кларк. — В спалнята.

Уелч го последва в стаята, където още двама криминолози взимаха проби от пода и стените. Морисън висеше от вътрешната страна на вратата. Гол. Вратът му бе стегнат с въже, което минаваше над вратата и беше завързано за дръжката от външната врата.

— Кой го е открил? — попита Уелч.

— Следователят по поредното дело дошъл да провери, тъй като Морисън не се явил на една среща. Разбил вратата.

— Къде е сега този следовател?

— При шефа си. — Кларк му даде листче с името и номера на един сержант от Отдела за борба с наркотиците. — Утре е трябвало да свидетелства по дело за търговия с наркотици.

— Нали беше в програмата за защита за свидетели, по дяволите. Не е трябвало да го оставят сам.

Симсън също влезе.

— Един от криминолозите каза, че може да е нещастен случай при мастурбация. Стегнал си врата, за да постигне по-голямо удоволствие.

— Глупости — изсъска Уелч.

— Няма следи от борба — отбеляза Симсън. — Пълно е с порнография.

— И няма бележка — допълни Кларк. — Значи не е искал да се самоубива.

— Това е убийство — заяви категорично Уелч.

— Хайде, шефе, не можем да сме сигурни — възрази Симсън.

— Аз съм сигурен. Някой е убил тази отрепка. Въпросът е, кой? И как са го открили тук?

* * *

Сам стоеше на четири крака в кухнята и чистеше фурната, когато телефонът иззвъня. Тя изруга, свали гумените ръкавици. Беше Блаки.